Вторият гроб отляво

— Господин Маршал…

— Харолд — настоя той.

— Харолд, преценявам хората доста добре — това е част от работата ми — а вие изглежда не просто се надявате, че Мими е добре. Изглеждате по-скоро, сякаш сте в очакване, сякаш знаете нещо, което друг не знае.

Двойката се спогледа. Можех да видя колебанието в очите им. Чудеха се дали могат да ми се доверят.

— Нека да видим дали ще мога да помогна — предложих аз.

С нерешително кимване той ми даде знак да започна.

— Добре. Мими е започнала да се държи странно преди няколко седмици, но не е споделила какво я тревожи.

— Точно така — потвърди Уанда, като стискаше дамската си чанта в скута си. — Опитах се да я предразположа, когато дойде — води децата на гости с преспиване всеки месец на първо число — но… тя просто… — Гласът й секна и тя спря, за да избърше очите си с кърпичка, преди да ме погледне. Съпругът й сложи ръката си върху нейната.

— Но тя ви е казала нещо. Може тогава да ви се е сторило странно, а след изчезването й да сте го осмислили.

Уанда ахна.

— Да, каза ми, но аз не разбрах… — Тя отново замлъкна.

— Ще споделите ли с мен какво ви каза?

Тя притвори очи, личеше си, че се съпротивлява. Желанието й да ми се довери струеше от нея, но казаното й от Мими я караше да се съмнява във всичко. Във всички.

— Уанда — каза Куки и се наведе напред със загрижено изражение, — ако има човек на този свят, на когото бих поверила живота си, то това е жената срещу теб. Тя ще направи всичко по човешките възможности — а дори и свръхчовешките — за да върне дъщеря ви невредима.

Това беше най-милото нещо, което Куки някога беше казвала за мен. После щях да я посмъмря относно забележката за свръхчовешките възможности, но го каза добронамерено. Определено заслужаваше повишение.

— Продължавай, миличка — нежно я придума Харолд.

Уанда пое дъх и преглътна мъчително, преди да заговори.

— Каза ми, че много отдавна е направила ужасна грешка, че е извършила нещо чудовищно. Аз възразих, казах й, че няма значение, но тя настояваше, че всяка грешка трябва да се заплати. Око за око. — Тя ме погледна с отчаяние, което ми късаше сърцето. — Не искам тя да пострада. Каквото и да е направила или да си мисли, че е направила, било е грешка.

— Ето защо се надяваме сама да е решила да изчезне — добави Харолд. — Че го е планирала и е в безопасност.

— Но тя никога не би изоставила Уорън и децата, без да има изключително сериозна причина, госпожице Дейвидсън. Ако го е направила, значи не е имала избор.

Харолд кимаше в синхрон с жена си. Радвах се, че не подозират Уорън. Изглежда му имаха пълно доверие. Реших, че трябва да са наясно какво става.

— Съжалявам да ви го кажа, но Уорън е задържан за разпит.

Уанда стисна устни тъжно, когато Харолд заговори:

— Знаем, но повярвайте ни, той няма нищо общо с това. Във всеки случай Мими не искаше да го замесва.

— С Куки мислим, че всичко може да е започнало още в гимназията.

— Гимназията? — попита изненадан Харолд.

— Имала ли е някакви врагове?

— Мими? — Уанда се засмя леко. — Мими се разбираше чудесно с всички. Просто си беше такава. Приветлива и търпелива.

— Твърде търпелива — вметна Харолд. Погледна жена си, преди да продължи: — Ние не харесвахме най-добрата й приятелка. Как й беше името?

— Джанел — каза Уанда и изражението й леко се напрегна.

— Джанел Йорк? — попитах. — Били са най-добри приятелки?

— Да, в продължение на няколко години. Това момиче беше необуздано. Твърде необуздано.

Хвърлих бърз поглед на Куки, колкото да й дам знак да наостри уши и съобщих:

— Джанел Йорк е загинала при автомобилна катастрофа миналата седмица.

Поразените им изражения показаха, че не са имали никаква представа.

— Боже мой — промълви Уанда.

— А познавахте ли Томи Запата? — В малките градове обикновено всеки се познава с всеки. Нямаше начин да не са познавали нашия търговец на коли.

— Разбира се — кимна Харолд. — Баща му работеше дълги години към общината. Занимаваше се с озеленяване и най-различни неща, но най-вече с гробището.

Това нямаше да прозвучи добре, но пък трябваше да ги уведомя. Трябваше да разбера какво става.

— Томи Запата е бил открит мъртъв вчера сутринта. Убит е.

Шокът им прерасна в пълно изумление. Бяха искрено зашеметени.

— Той беше една година по-голям от Мими — проговори Харолд. — Учеха в едно училище.

— Не разбирам какво става — каза Уанда с отчаяние в гласа. — Антъни Ричардсън също умря миналата седмица, синът на Тони Ричардсън. Самоуби се.

Куки записа името и попита:

— И той ли учеше в същото училище като Мими?

— Беше в нейния клас — отвърна Харолд.

Някой разчистваше, оправяше си сметките, а Мими очевидно беше на радара му. Семейство Маршал трябваше да знаят нещо. Със сигурност нещо се беше случило в гимназията и то щеше да ни насочи към началото на тази история.

— Господин и госпожо Маршал, когато Мими е била в гимназията, тя се е преместила от Руис в Албукърки, за да живее с баба си. Защо?

Уанда примигна срещу мен и сбърчи вежди замислено.

— Скара се с Джанел. Просто разбрахме, че иска да се махне.

— Тя ли ви каза, че са се скарали?