Вторият гроб отляво

Толкова много искаха да го докопат, че лигите им течаха. Буквално. Тъмна течност капеше от острите им като бръснач зъби и образуваше локвички по пода. Тъкмо тогава зърнах материалното му тяло, жалка черупка от това, което бе представлявало преди, и коленете ми омекнаха. Сграбчих парапета на стълбите, за да не падна, преборих се с пристъпа на замайване с тръсване на глава, и отново фокусирах зрението си. Той беше в безсъзнание, потопен в смесица от собствената си кръв и гъстата черна слюнка на демоните.

— Само тези са успели да проникнат — додаде той.

Само тези? Мазето никак не беше малко, а в него имаше двеста, може би и триста от тях. Демони. Приличаха на сажди и пепел със зъби.

Лампата светна и в този миг разбрах. Те бяха прокудени от светлината. И в нея изчезваха.

— Изгасете лампата! — извиках, защото вече не можех да ги виждам.

— Какво? — попита чичо Боб от най-горното стъпало.

— Загаси лампата и остани отвън.

— Не, остави лампата светната — чух Рейес да казва. — Ако ги виждаш… — добави, повтаряйки предишните си предупреждения.

Но чичо Боб ме послуша.

Рейес изръмжа недоволно. Стоеше пред мен, загърнат с мантията си, черната материя се стелеше на вълни около него, а острието на меча му блестеше, независимо от тъмнината в мазето. Заобикаляха го и продължаваха да прииждат, пъплеха един върху друг, изпълзяваха от пролуки и цепнатини, падаха от тавана и се бореха да се доберат до по-предна позиция от другите в армията.

Сърцето ми заблъска в гърдите, докато оглеждах заобикалящите ме същества. Забелязаха ме в мига, в който Рейес ме предупреди. Една по една кокалестите им глави започнаха да се извръщат към мен. Изглеждаха — някак кошмарно, подобно на оптическа измама — сякаш се усмихват, широките им усти и острите като бръснач зъби образуваха обърнат нагоре полумесец, снишаваха глави, докато се подготвяха да нападнат.

— Светни лампата — повтори Рейес с напрегнат глас и замахна с огромния си меч, когато един демон ме приближи твърде много. — Ще ги заслепи и ще спечелиш време.

— Чарли, какво става? — извика Чибо от другата страна на вратата. Погледнах нагоре. Стълбите бяха вече напълно блокирани, задръстени с десетки и десетки истински първокачествени демони.

Трябваше ми момент, за да осъзная реално какво се случваше около мен. Стоях като закована, съвсем вцепенена.

В този момент Рейес застана пред мен. Предупредителният му тон беше изпълнен с такова отчаяние и решителност, че засмука и малкото въздух, останал в дробовете ми. Държеше меча си в готовност, наведе се напред и каза:

— Не ме карай да те убивам.

Те прииждаха. Рейес стоеше пред мен, готов да замахне. Ейнджъл се появи до мен с разширени от ужас очи. Само за миг осъзнах цялата обреченост на ситуацията си. Трябваше да послушам Рейес. Трябваше да се съобразя с предупрежденията му.

И все пак не. Ако го бях послушала, ако бях стояла настрана, колко щеше да продължи това? Колко време щяха да го измъчват? На колко парчета щяха да го разкъсат, докато умре?

— Дъч — изрече Рейес предупредително. Вдигна меча си. — Моля те.

Нямаше ли да ме открият така или иначе? Нямаше ли при всички положения да бъда въвлечена в тази битка? За беда, беше битка, в която не можех да победя. Те просто бяха ужасно много. Рейес беше прав. Ако успееха да преминат, ако намереха път към рая, щеше да започне друга война и тя щеше да бъде по моя вина. Не можех да допусна да бъда причина за война. Порталът трябваше да бъде затворен.

Затворих очи за последен път и Рейес не се поколеба. Чух движението на острието във въздуха, сякаш разцепваше атомите. Всичко отново се забави. Сърцето ми спря, аз реших да посрещна съдбата си с високо вдигната глава. Отворих очи в мига, в който един от демоните скочи към мен, втренчен във вената на врата ми. Въздухът около мен се раздвижи, когато Рейес завъртя меча си с всички сили. След части от секундата стоях там цяла и невредима, а демонът беше на парчета. Рейес го беше обезглавил във въздуха.

Действителността се завърна с нови и нови атаки на демоните. Рейес се завърташе и безпогрешно ги разполовяваше, нямаше съмнение в сръчността му с меча. Подсъзнателно се радвах на факта, че той не ме уби, че ги отблъскваше, биеше се с тях заради мен. Те падаха един след друг, но все пак имаха превес. Продължаваха да прииждат. И знаеха слабото място на Рейес.

Един от демоните стоеше неподвижен насред суматохата. Гледаше как се развива битката. Имаше вид на по-умен от другите, на по-решителен. Изучаваше начина, по който се сражаваше Рейес, чистотата, с която убиваше, а после погледна материалното му тяло в краката си и нанесе удар. Дългите му ръбести пръсти се промушиха в гърдите на Рейес и богът пред мен залитна. Мантията, която го предпазваше, се изпари и той се хвана за гърдите, а десетки демони се спуснаха към него като лешояди, възползвайки се от моментната му слабост.

Изключително със силата на волята си той се изправи, отърси се от тях, размаха острието и отново поде боя. Мантията му отново го скри, като се разстла около контура на мускулите му и се изду над широките му плещи.