За подмяна

— Избягай поне веднъж в живота си — викна гневно Хауи. — Вземи и Ниърли. — Съвсем неочаквано за мен той ме блъсна в гърдите и се обърна, за да си пробие път с Дат към стоящия до вратата Поли. При вида на тримата решени на всичко мъже осъзнах, че не мога кой знае колко да им помогна. Сграбчих Суедж за ръката.

— Идваш ли? — попитах Ниърли.

— О, да! — отговори тя, без да отмества поглед от подредените на улицата мъже. — Тези хора не ми изглеждат никак забавни.

Проправих си път през паникьосаните посетители, буквално влачейки Суедж след себе си. Ниърли ни следваше по петите. Стигнахме до склада и аз почти без забавяне прибрах малкото ни лични вещи.

— Как се излиза отзад?

— Убий ме, не знам — сви рамене Ниърли. — Да не мислиш, че съм прекарвала времето си тук в сприятеляване с доматите?

Идеше ми да ѝ кажа, че не ми е много в помощ, но точно тогава Суедж посочи към ъгъла в дъното.

— Зад кашоните има врата.

Отворих я предпазливо, готов да използвам пистолета си, надникнах, за да се убедя, че никой не ни причаква, и едва тогава прекрачих навън. Направих енергичен жест към момичетата да ме последват.

След петдесетина крачки уличката завиваше към закусвалня от известна верига. Така и не бях успял да си купя мечтаните хамбургери, но и без това различните комбинации ми се бяха изпарили от главата. Някой друг път, може би. Оттам се стигаше на не по-малко криволичеща улица, превърната в уютен комплекс от магазинчета. Повечето бяха затворени и ние минахме като вихрушка покрай витрини, задръстени със стока. Питах се закъде точно сме тръгнали. Вярно, първата ни грижа бе да се махнем от етажа, но после? Апартаментът на Мал автоматично отпадаше — онзи със сините светлинки прекрасно знаеше къде се намира той.

„Ами ако Нанюн не е първата?“ — мина през ума ми. Не че не ме болеше за нея, аз дори може би я обичах по някакъв труднообясним начин, но бях прекарал много по-дълго със Суедж, Дейвид и Джени. И ако се случеше нещо на тях, знаех, че никога няма да мога да си го простя.

Търговската улица излизаше на булевард и аз закрачих напред по него, слаломирайки между безгрижно разхождащите се пешеходци. Зад нас не се чуваше нищо обезпокоително и прецених, че след като машите на Виналди не бяха имали предвидливостта да наблюдават задния изход, едва ли са разположили хора толкова далеч от заведението на Хауи.

Грешка! Понеже щом стигнахме до първата пряка, чух изстрел и покрай главите ни изсвистя куршум. Ниърли изпищя и аз ги издърпах в малката уличка от другата страна. Бях свикнал да постъпвам така, когато съм сам, а не в компанията на две жени. Поколебах се дали да не пусна едната и да си освободя ръка за пистолета, накрая реших, че скоростта е с приоритет. Зад нас се разнесоха крачки и преследвачът ни започна периодично да ме вика по име. Странно, но може би те държаха да ме заловят жив. Тази мисъл не можа да ме успокои. Никак не исках да бъда залавян.

Малката уличка се пресичаше с друга, по-голяма. В дъното ѝ се виждаше асансьор. Никаква опашка, услужливо отворена врата — Бог бе решил по изключение да застане този път на моя страна. Зад гърба ми се разнасяше тежко дишане — токчетата на Ниърли явно не ѝ помагаха. Хукнахме към асансьора и аз извиках на момичетата да наведат глави. Дотук острите завои ни бяха опазили от изстрели, но сега преследвачът имаше ясна видимост. Тичахме, приведени надве. Вратата на асансьора изглеждаше измамно близко. Разнесе се втори изстрел, нов куршум мина над главите ни и се заби в метала на асансьорната шахта.

— Влизайте — извиках аз. Те скочиха в кабината, а аз се обърнах към преследвача ни. Беше преполовил уличката и сега забавяше ход, държеше пистолета си готов за стрелба.

— Рендал — извика ми той. — Няма къде да отидеш.

— Винаги има къде — прошепнах аз и измъкнах пистолета. Онзи беше спрял и стоеше, без да помръдва, на десетина крачки от мен. — Не можеш да ме спреш. Той иска да ме доставите цял-целеничък.

— Ако му занеса черния ти дроб, това напълно ще го удовлетвори — каза мъжът, но усещах, че ме лъже. Едва ли щяхме да водим този разговор, ако беше иначе. — Дръпни се от асансьора или ще бъда принуден да те гръмна в пишката. Кучките могат да вървят, където си искат — никой не се интересува от тях.

В този момент Ниърли подаде глава от асансьора.

— Еби си майката, куре сплескан — жизнерадостно му извика тя. „Не, тази жена определено не се натиска да ми бъде в помощ“ — помислих си за втори път. Да поставяш под съмнение мъжествеността на бандита е като да разравяш с пръчка змийско гнездо.

Той се прицели в главата ми, явно решил да обясни по-късно, че съм се съпротивлявал препалено енергично. Аз също вдигнах пистолета и отстъпих към асансьора. Внимателно го наблюдавах в очите и виждах как пресмята алтернативите.