За подмяна

Твърди се, че причината била програмна грешка — няколко синтактично правилни реда, изглеждащи напълно нормални и невинни — привидно прости инструкции за прости операции в чиповете, но добили неочакван нов смисъл. Винаги се е вярвало, че езиците, които създаваме, са защитени поне от двусмислие, но още от самото начало в тях са се прокрадвали незабелязани грешки. Дори в английския едно и също изречение, казано с две различни интонации, предава различни нюанси. Оказало се, че не сме дооценявали тази нюансировка в кода, изпълняван от компютрите, защото никога не сме разбирали начина, по който те мислят. Всички недоизговорени изречения и мисли, всички хитроумни словесни конструкции, всички завоалирани заключения — всички те, казват специалистите, се натрупвали някъде и малко по малко създавали едно ново място.

Същите тези учени глави сметнали, че открили решението на загадката, когато спрели да създават така наречения колапсиращ код, станал реалност благодарение използването на програмен език, конструиран уж да отразява човешкото мислене. Използвайки напълно легален синтаксис, програмистите били в състояние да напишат програма, която „колапсирала“ като черна дупка върху самата себе си, свеждайки се до един-единствен ред — ред, чийто смисъл определено бил непонятен дори за човека, създал оригиналната програма. Това внесло нов момент в писането на програми — процесът можел да се сравни с детството: забравено и невъзвратимо. Програмите работели, при това чудесно, но винаги съществувал страхът, че някъде в тях се е прокраднало и запечатало нещо неизвестно и непланирано. Ситуацията особено се усложнила, когато било възложено на самите компютри да пишат програми. Те били много добри в това, несравнимо по-добри от нас хората, но мотивировката им била неясна, а след самозапечатването на кода ставало невъзможно да се разбере какво точно се съдържа в него. Може би в тези програми се казвали неща, които ние не сме били в състояние да чуем, а може би те просто били разговор, непредназначен за човешки уши.

След забраняването на колапсиращия код Междината престанала да се разширява, така че в тези теории може и да има някаква истина. Но има сред нас такива, които вярват, че ако поне част от горното е вярно, това е само средство, проход, който ни помага да намерим мястото, което хората винаги са търсили, без да знаят какво точно могат да намерят там.

Вероятно така и няма да научим пълната истина със сигурност, понеже, от една страна, днес тази практика е преустановена, а от друга — никой дори не иска да мисли по тези въпроси. Грешка беше, че се опитвахме да бъдем завоеватели, а кой обича да се хвали с грешките си? Още навремето за войната много не се говореше, а оттогава досега мълчанието просто раздира слуха. Дори филм не се опитаха да направят за случилото се там, и сигурно никога няма да има такъв. Претърпяното поражение просто преля чашата на общественото търпение. Операцията бе класифицирана не като война, а като „учение“, но ще се изненадате да научите колко много Светлооки са умрели при подозрителни обстоятелства след нейното приключване. Особено сред тези, които пожелаха да говорят за преживяното там.

Така че няма да прочетете за нея нищо в учебниците по история, което не означава, че не се е случила. Знам. Защото бях там.

Така… Открихме значи как да проникнем в световното подсъзнание, но вместо да се отнесем с уважение към него и да оставим доброто му влияние да се просмуква по малко в света на съзнателното — както впрочем винаги е било ние се опитахме да го нападнем и да го завладеем, сякаш ставаше дума за обикновена нова територия, която „виси“ с неуредена собственост. Открихме Едем и хвърлихме напалм върху райската градина, открихме кладенците на Оз и се изпикахме в тях, открихме най-сетне извора на силата, крепяща света ни нормален, и посяхме в него вируса на лудостта. Не знам, може би дори открихме истината, която според баща ми реалният свят винаги ревниво е криел… ако е така, трябваше да я оставим на мира.

Никой никога не нарече откритието Междината. Имаше няколко официални наименования, всяко от които с дължина, съответстваща на ранга на официалното лице, вземащо отношение. Но единственото име, използвано някога от онези, които бяхме там, бе „Междината“. Прехвърлиха там поделения от момчета, неспособни да бъдат нещо повече от опитни зайчета в една чужда война, но защо поне не го направиха така, че никой да не ни види или… да бъде видян от другите? Защото според мен точно такъв е смисълът на Междината. Да се скриеш в процепите, да излезеш от обръщение, да бъдеш „прикачен“ към парче мъртъв код, загубил смисъл в цялостния контекст на програмата — сегмент, за който никой вече не си спомня.