За спасяването на света

– Ще страдам повече, ако не ми помогнеш! Няма да свия крилете си и няма да падна долу. Ще живея и ще родя детето си, каквото и да ми струва. Той може да ми помогне и да не страдам. Помогни ми да го спася!

– Това е най-неразумното нещо, което съм чувала, Габриел! Не искай от мен да нося този товар на плещите си.

– Ти вече го пое, обич моя. Следвай ме!

Двата сини воала започнаха да описват бавни снижаващи се кръгове, докато се изгубиха сред стърчащите кули и танцуващи светлинки.

Обратно към живота:

Усещанията бавно нахлуват в тялото ми. Болката е толкова голяма, че съзнанието ми упорито се връща към черното нищо. Но нечии ръце упорито ме дърпат към светлината. Усещам силата им, невероятната жизненост, която блика от тях и се влива в мен.

Очите ми се отварят и скоро светлината започна да придобива форми. Нечие красиво лице, надвесено над мен. Продълговат овал, сиво-сини очи, големи устни. Би била най-съблазнителната жена на света, ако отпечатъкът на възрастта не беше толкова ясно доловим. Въпреки това е много хубава и без да го желая, възбудата се надига в мен. Русите ù коси падат свободно около лицето ù, някои кичури са сплетени на плитки и ме галят по гърдите с връхчетата си. Усмихва се. За миг загубвам съзнание.

Когато отново отварям очи, нея вече я няма. Стаята си е все същата, в нея се долавя нечие присъствие. Двама са.

– Сърцето му е слабо, Габриел. Пази го.

– Ще го пазя! И без друго скоро ще ми се подуе коремът и няма да можем…

– Не е само това. Той има нужда от неговата си храна. Без нея сърцето му ще спре.

– Ще се погрижа за това.

– Ти не разбираш нищо от нещата на вага, любов моя. Той сам трябва да се погрижи за това.

„Любов моя…“ Коя е жената, която ме спаси? Габриел? Не, това е момичето, което дойде при мен. Колко съм тъп, дори не я попитах за името ù…

В стаята нахлу горещ вятър – сигурен знак, че прозорецът е отворен. Няколко решителни стъпки на боси крака. И после настава тишина. До мен ляга познато тяло. Тя ме прегръща и се сгушва в мен. Скулите ù са малко по-твърди от обикновено. Значи се усмихва. На себе си или на мен, все едно. Тя е щастлива. А аз, оказва се, съм жив. Още съм слаб, но времето е малко. Ще трябва да се изправя и да се боря. Мой ред е.

Отново е вечер. Примъквам се до терминала. Тя скача преди мен и ме подкрепя колкото може с крехките си ръце. Точно сега главата ми изобщо не иска да мисли. Но това е лесно поправимо. Храна с код сутрешна закуска. Минути преди започване на работа. Две минути за доставка. Форма – шоколадови бисквити и мляко. Става. Поглъщам ги без особен ентусиазъм. Ефектът е светкавичен. В тялото ми сякаш нахлува река от огън. Пръстите ми започват танц върху клавишите, който не може да бъде проследен с просто око.

Логин. Системна конзола. Втора. Трета. Десета! Пространствената ми ориентация между цифрите и символите е просто невероятна. Листинг. Статистически анализ на храната, която поемам. Петстотин и дванайсет битовото число лесно се разбива на шейсет и четири осембитови числа. Едно от тях присъства винаги в храната ми, на всеки дванадесет часа. Бинго! Числото, което присъства в диетата ми сутрин, също е константно, появява се още два пъти през деня. Към края на работния ден има едно хубавичко чисълце за отпускане. Дузина числа, които се появяват от време на време без някакво правило. Има дузина числа, които определят количествата. Това е хубаво. Сега остава да се сетя по колко бисквити изяждам средно сутрин. Десетина? Не е нужно да търся в системата, главата ми веднага подава точния отговор – средно седем цяло и две. Значи количествата за седем бисквити са една нормална доза, превръщаща мозъка ми в логическо торнадо.

Прекалкулиране. Поръчка: пакет бисквити с мозъчни стимуланти. Пакет бисквити с лекарството за сърце. Пакет ли? Нека бъдат цял кашон. Бисквитите са трайни, трябват ми запаси. Е, нека поръчаме и едно пакетче с препарати за отпускане.

Не, не бива да подценявам отново проблема с храната. Химикалите са фундаментът на тази система, повече от стоманата и бетона. Три пакета с бисквити, съдържащи мозъчни супресори, е добро начало. Виж ти, има и специално число, което идва с нощната закуска, в дните, когато съм си поръчвал момиче за секс. Дали е виагра? Или е допълнително лекарство за сърцето ми? Поръчвам и от него, три пакета.

Габриел нагъва до мен бисквити от първата порция и видимо не изпитва нищо, освен блаженство от поетата храна. Няма безумен блясък в очите ù, няма нервни тикове, които евентуално да си изкарва върху клавиатурата, няма въртене на едно място. Напротив, тя е спокойна и притихнала, гризе бисквитки по малко и ме гледа. Когато погледите ни се срещнат, се усмихва мило. Радва ми се. Радва се на един вага.

Сериозен удар по системата:

Храната бе добър ход. Създадох си нов профил и го записах на десетина места в системата. Но не мога да спра дотук. Ако ме открият, няма да има разлика колко точно съм нарушил правилата. Просто ще ме унищожат, каквито и съображения да имат. Такова дълбоко манипулиране на системата не може да бъде допуснато по никакъв начин.