За спасяването на света

Път назад нямам. Само напред. До дъното на проблема. До отговора на всички въпроси.

– Габриел?

– Да, любими мой?

„Любими мой“. За бившето си гадже използва друг израз, има все пак някакви задръжки… Или просто сменя изразите произволно? Нямам време за това! Трябва да разбера!

– Защо вага не ви преследват?

В отговор тя само клати глава. Би било твърде лесно да науча отговора така. Но не мога да пренебрегвам отговорите, които са под носа ми. Длъжен съм да опитам всичко!

– Помниш ли някога да са ви преследвали?

– Не – клати отново глава.

– Мислиш ли, че те знаят за вас?

– Знаят.

– Как ви наричат вага?

Браво на мен! Сетих се да я питам за названието. Семантичният анализ крие много отговори. А какво значи вага? Едно по едно, изчакай отговора ù! Ох, превъзбудата е ужасна, всяка секунда чакане е мъчение…

– Наричат ни „ангели“.

Ангели? Защо, по дяволите… Това е дума от дълбокото аналогово минало… Справка. „Ангел“ означава добра вест. Вестител. Има и второ значение – пазител. Митично същество, което пази някого. Вага нарича паразитите си „ангели“, дълго след като думата е загубила смисъл. Защо! Искам да крещя, но все още се сдържам…

– Защо вие ги наричате вага?

– Не знам, мили мой.

„Мили мой“? Не сега! По дяволите, не сега! Съсредоточи се! Още една бисквитка, от новите…

– Чувала ли си някой да ги нарича различно?

– Да. Ратт ги наричат веги.

– Ратт? Кои са ратт?

– Тези, които копаят дупки в бетона и живеят в тях.

Дупки в бетона! Каква брилянтна идея! Кому ли е хрумнала за първи път? Ако си ренегат, къде би паразитирал, в един свръхнаселен свят? Дупки в бетона! Тези огромни кули и съоръжения, те заемат стотици кубични километри железобетон. Какво по-просто от това да намериш убежище там? Нужни са ти само едно длето от закалена стомана и чук. И упоритост, но нея я има в изобилие. Идва от желанието да живееш.

Ратт. Плъх, на един от старите езици. А плъх е животно, което живее в подсистемите и се храни с всичко, дори с пластмаса. Защоратт наричат хората в системата веги? Вега е символ в една от старите азбуки… Къде е връзката? Вега…

– Защо ратт ги наричат веги?

– Не знам, мили мой.

„Мили мой“. Повтори се…

– Как ви наричат ратт?

– Не знам, обич моя.

– Къде мога да намеря ратт?

– Те са навсякъде, мили мой.

Навсякъде… Главата ми ще се пръсне от данните, които се опитвам да обобщя. Една бисквитка със супресори. Прав бях да си поръчам и от тях. Първо обаче да се погрижа за доктор Уилкинс и гадното инспекторче. Няма да е толкова лесно да се отърва от тях. Ето ви малко специални добавки в храната, колкото да не се изгърбите от работа! Мисловният шум се превърна в цяла симфония и това е невероятно! Просто невероятно!

Как да разбера кой код за вакуумните асансьори къде е разположен в пространството? Някъде трябва да има схема за това. Ремонтната бригада все някак се ориентира… Някъде трябва да има тримерна проекция на транспортната система. Нонсенс! Проекцията може да е пред очите ми, но аз не мога да я насложа върху реалността. Ето този слой например може да е на повърхността, а може да е на сто нива под нея. Нямам ориентир…

– Габриел?

– Да, мили?

– Можеш ли да летиш? Съвсем малко?

– Мисля, че… да…

– Ще можеш ли да се спуснеш до онази тераса?

Тя кима решително с глава.

– Добре. Отиди там. На терасата има вакуумен асансьор. Влез в него и натисни този бутон. Той ще те върне при мен…

Още преди да завърша изречението си, в очите ù се появява панически ужас.

– Нищо лошо няма да ти се случи, любов моя – казвам, докато я прегръщам и я утешавам. – Нежно е! За теб и мен.

– Тръбата ще засмуче крилете ми… Ще ги разкъса…

– Няма! Обещавам ти. Виж… Ще облечеш това. И това! Хубаво ще се загънеш и нищо лошо няма да ти се случи!

– Ще изляза другаде и никога няма да те намеря.

– Довери ми се! Ще натиснеш този бутон и ще допреш картата ми до червеното прозорче. Не се страхувай, аз ще те следя оттук. Бутонът и картата! Опитай…

Известно време я утешавам и правим сухи тренировки. Все още се страхува. Вярва ми, но паническият страх от нещата на вага не я изоставя.

– Ако не успееш от първия път, влез отново и опитай пак. Ако пак не успееш, излез навън, изяж тези две бисквити и ме намери. Те ще ти дадат сила!

Последното не е вярно. Тя има фантастична резистентност към всякаква химия, но се нуждае от нещо, което да ù вдъхна увереност.

Габриел кимва и взема дрехите ми под мишница. С едно леко подскачане стъпва на перваза на прозореца, отваря го и изчезва в тъмното. Опитвам се да я проследя с поглед, но тя изчезва в нощта след броени секунди. Все пак забелязвам сянката ù, когато каца на издадената тераса. Минават две много дълги минути. По-точно – две минути и седем секунди. На осмата асансьорната клапа измлясква и от нея излиза Габриел. Слава богу!