За спасяването на света

Тя има криле. В началото мислех, че е някакъв парашут, воал, който се влачи след нея. Но сега ясно виждам как синкавата прозрачна материя излиза изпод лопатките ù, спуска се към лактите и дланите, до върха на кутретата, разклонява се надолу към таза, а после хаотично се набръчква и продължава към счупения прозорец. Колко от тази материя продължава навън? Не знам. Проста сметка – ако тя лети с това нещо, то тези… криле… би трябвало да са десетина пъти по-дълги от нея. Най-малко! А може би греша? Може би тялото ù е много по-леко, отколкото предполагам.

Спонтанен спомен от предната нощ:

Тя е седнала в ръцете ми, като в люлка, кръстосала е крака зад мен и държи лицето ми между дланите си. Аз стоя изправен, сексуалният екстаз е невероятен, неописуем, зашеметяващ, но най-странното е, че не изпитвам умора. Това не е първият ни път за вечерта, не е и вторият, все по-бавно и трудно стигам до оргазъм, но аз не бързам, не съм изморен, мога я държа в ръцете си, докато я обладавам, просто е прекрасно…

Не бързам! И не съм уморен…

Обратно съм ситуацията:

Значи тя е по-лека, отколкото изглежда…

Точно тогава сякаш съзнанието ми се включва на всичките сто процента. Господи! Тя лежи в локва кръв и стъкло, а аз гледам като идиот и анализирам ситуацията! Оставям внимателно безценната незаконната храна и скачам на крака. Хващам я под мишниците и се опитвам да я повдигна. Цялата е в кръв, изплъзва ми се, хващам я по-ниско и без да искам, обхващам гърдите ù. За миг това ме смущава. Сексуално действие, извадено от контекста си, но предизвикващо асоциации. Спомени? Мисловен шум? После! Не сега!

Слагам я на леглото и я отърсвам от парченцата стъкло. По дяволите, има дори в косите! В по-големите рани – също. Трябва да издърпам крилете ù вътре, някой може да види! Не, глупости говоря, трябва най-напред да спра сигнала за дефектно устройство, счупеното стъкло едва ли е просто стъкло. По дяволите, твърде бавен съм! Имам нужда от стимуланти…

Стана. Още едно престъпление, още една причина да ме изпратят в „кошера“. Да вървят по дяволите! Трябва да разбера за какво е всичко това.

Отложих сигнала с десет минути. Дотогава ще я скрия в банята или поне ще я завия с нещо на леглото. Сега да прибера крилете ù…

Миг съзерцание, последен:

От докосването на ръцете ми синкавата полупрозрачна материя става напълно прозрачна. Приближавам я до очите си, но тя изчезва от погледа ми, оставяйки смущаващо усещане за разфокусирано зрение. Или за повреден холограмен апарат. Докосването до нея е още по-неуловимо. Ако не продължаваше встрани от ръцете ми и не изпълваше цялата стая, бих се усъмнил, че държа в ръцете си нещо повече от въздух. Но докосването все пак е ясно доловимо. Напомня на докосването до нежната ù кожа. Даже, още по-точно сравнение – напомня на онова мистично усещане, което изпитвам миг преди да я докосна. Дланта ми чувства топлината, нежността, желанието и надигащия се екстаз, но същинско докосване все още няма… Неволно се навеждам и докосвам прозрачната материя с устни. По синия воал преминава едва доловима тръпка, а тя изохква тихо на леглото и протяга тяло на една страна…

След няколко часа:

Двамата техници смениха стъклото за няколко минути.

Харесвам тази дума – няколко. Не пет цяло и седем, а няколко! Мисловен шум, разбира се, но ми харесва. Изглежда този мисловен шум има своето очарование. Някаква неподправена, вътрешно негова си естетика.

Тя седи на леглото, прегърнала коленете си, и се е втренчила с тъмните си очи в мен. Едното крило се е разстлало по леглото и по пода, другото се е увило около шията ù. Невероятно е колко много може да се свива и разгъва тази мистична материя. Знам, че трябва да поговорим, дошъл е моментът за това. Но някак и двамата не смеем да отроним и дума.

Всъщност аз не съм чувал нито една дума от устата ù. Чувал съм стонове, охкане, тежки въздишки, дори крещене, когато стига до оргазъм… Но нито една думичка! Може би умее да говори само на някакъв синтетичен псевдоезик. Тя е ренегат. И ако съдя по генетичните подобрения, тя е такъв не от едно поколение насам. Все пак някой от двама ни ще трябва да направи първата стъпка. Смешно е, все пак! Да заговориш момиче, оказва се, е по-трудно, отколкото да правиш секс с него. Би трябвало да е обратното…

Вземам кутийката с храна и внимателно ù я подавам. Тя реагира на жеста ми светкавично. Двете ù ръце се стрелват напред, вземат кутийката и я приближават до лицето си. Души я внимателно няколко секунди (няколко!) и после решително бръква вътре с пръсти. Не умее да си служи с китайските клечки. Тънките ù пръстчета буквално нариват храната в устата ù. Сосът на спагетите се опитва да избяга, потичайки по пръстите и дланите ù, но тя умело ги облизва на всеки няколко гребвания. Храната изчезва за по-малко от минута. Накрая тя разкъсва картона на кутийката и също го облизва старателно.

– Още?

Тя кимва ентусиазирано. Значи ме разбира! Но предпочете да отговори с жест вместо с думи.