За спасяването на света

Първата очевидна цел е саботаж. Тя е агент на конкурентна компания. Ловък диверсант. Затова докторчето каза – „много добра технология“. Нонсенс! Конкуренция, саботаж, диверсия – всичко това са атавизми. В днешно време няма конкуренция. Всяка брънка от това общество е намерила своето място в един преди всичко уравновесен свят. Не хармоничен, не съвършен, но балансиран! Не можеш да саботираш себе си. Ударът по една компания повлича всички надолу. Значи не е агент на чужда компания. Тя е ренегат. Едва ли е сама, не може сам човек да изработи „много добра технология“. Може в най-добрия случай да я открадне. Общество от ренегати. Цел?

Първата очевидна цел е удар по системата като цяло. Всеки ренегат е ренегат само от гледна точка на системата. Революционери. Бунтари. Реформатори. Значи и този инспектор е много по-опасен, отколкото си дава вид. Системата не може да търпи организиран саботаж срещу себе си. Длъжна е да отвръща на ударите жестоко и брутално. Показно жестоко и шокиращо брутално! С цел – да демотивира желаещите промяна.

Както добре е известно – първата очевидна цел е измамна…“

– Чудесен пулс, браво. Вече си спокоен и можем да поговорим. Искаш ли да я видиш? Направихме няколко добри кадъра, въпреки липсата на светлина…

„Имат дори нейна снимка! Не са я заловили, пуснали са я да си върви по живо, по здраво. Защо?“

– Защо не сте я заловили? – попита на глас Бенедикт.

Доктор Уилкинс се забави с отговора.

– Виждаш ли, Бен – включи се внезапно инспекторът с дрезгав глас. – Ние знаем за тях отдавна. Те са извън системата, да, опасни нарушители и прочие. Но нещата всъщност са много по-сложни. На първо място, те не вредят съществено на системата. Както и другите ренегати, те паразитират върху нея. Крадат ресурси. Храна, най-вече… На второ място… Те са един вид тайно общество. Не са смутители на реда. Съществуването им не е непосредствена заплаха. Можем да ги изловим и изолираме във всеки един момент. Но не го правим, защото…

– „Много добрата технология“ – прекъсна го Бенедикт.

– Именно! Изглежда, че те, освен че паразитират върху системата, развиват върху себе си определени умения и подобрения. Живеем във века на генетичните подобрения. Нямаме друг шанс да оцелеем в една толкова ограничена среда. Длъжни сме да се променяме непрекъснато. Момичето, което си поръча вчера вечерта например, е шедьовър в тази насока. Всеки косъм по нея е точно планиран и изчислен, големината на гърдите и зърната съответства и на най-претенциозните представи, краката ù са безукорни, а езикът ù може да се протяга напред цели двадесет и пет сантиметра. И това е само на повърхността! Но изглежда, дори тя не може да причини на един работохолик седем оргазъма за една нощ. Надявам се разбираш какво се опитвам да ти кажа.

„Какво се опитваш да ми кажеш, инспекторче гадно? Добрата технология… Нещото, което е извънредно ценно за системата и поради което системата проявява неочаквана търпимост към паразитите си. Но в какво се състои тази „добра технология“? Необикновените сексуални умения? Излъчваните феромони, които приспиват жени, а мъжете карат да изпадат в сексуален екстаз? Умението да пълзят по гладки стени? Какво?

Усещам познатата превъзбуда на мозъчна атака! Не става дума за технология! Той се поколеба да ми обясни защо системата толерира ренегатите. Аз отговорих вместо него, а той радушно се съгласи. Заблуда в заблудата! Той не може да ми разкрива важни подробности. Не може просто така да ми доверява целите на системата, най-малкото защото самият той не ги знае. Той е изпълнител, брънка. Служител. Крайно стъпало. Следователно не мога да разбера какво иска системата от паразитите си, данните са твърде малко…

Какво искаше тя от мен? Добър въпрос. Направо попадение. Просто дойде и ме изчука? Нонсенс! Тя иска нещо от мен и вероятно го е взела. Инспекторът е тук не защото иска да научи нещо ново за паразитите, той е тук да разследва мен. Защо аз съм ценен за паразитите? Защото съм потенциален ренегат? Пак нонсенс, аз съм доста ценен служител на корпорацията. Ако съдя по волностите, които ми позволяват – направо незаменим. Какво искат паразитите от мен? А по-добрият въпрос е – какво ще направи системата с мен? След като съм дал или ще дам на паразитите това, което те искат от мен? Ще ме превърне в постоянна примамка? В донор за внимателно селектирани паразити? Като медна гъсеница, която мравките-листорези отглеждат.“

– Какво трябва да направя? – попита с мрачен глас Бенедикт.

– Засега нищо. Най-вероятно тя вече е заченала от теб и известно време няма да я видиш. Въпрос на шанс. От теб се очаква да се успокоиш и да продължиш работата си. Ще си вземеш почивка. Освободихме временно стаята ти от дневно присъствие, вече ще е твоя и денем, и нощем. Почини си няколко дни, след това се върни на работа. И всеки път щом почувстваш нужда, идвай при доктор Уилкинс. Той е добър терапевт.

– А ако тя се върне?