За спасяването на света

Тялото ù стенеше от умора. Всеки мах на крилете бе тежък и мъчителен. Слънчевите лъчи пареха по раменете ù. Пред очите ù танцуваха петна и мъничката точка в купола над града изчезваше все по-често. Въздухът под нея сякаш изчезна и тя пропадна рязко, но после силно я блъсна вълна от топло течение. Погледна под себе си. Голям пилон-небостъргач почти докосваше краката ù с дългите си антени по покрива. Работният ден там бе започнал и мощните вентилационни машини бълваха горещ въздух право нагоре. Тялото ù почувства топлата ласка, крилете ù се напълниха като платна и тя се издигна на няколко метра. Изви тяло и описа кръг, после още един. Постепенно разшири спиралата и събра сили за още няколко маха. Тъмната точка в небето започна да се приближава. По тялото ù се разля нова доза адреналин и тя се втурна с целия си устрем натам. Залови се с пръсти за ръба на пукнатината и увисна в празното пространство. Не виждаше нищо. Не чувстваше нищо.

„Жива съм. Любовта е моята сила и воля за живот. Боря се отчаяно, защото искам да се върна при теб, мили мой. Жива съм! Чакай ме!“

Две нежни ръце се присегнаха и я уловиха за китките. Изтеглиха я внимателно горе, върху купола, и още по-внимателно сгънаха крилете ù. После я погалиха по рамото и гърба, преди да я завият с одеялото от огледална материя. Нечие тяло се сгуши до нея и я прегърна. Нежно. Сънят дойде мигновено.

Ежедневие:

Бенедикт легна върху кушетката от синтетична кожа и притвори очи.

Сутринта бе опитал да работи, но всички модули, които създаваше, отказваха да работят. Шеф-отделът мина покрай клетката му с мрачно изражение и отмина. Не беше нужен друг намек. Бенедикт предаде управлението на процесите на колегите си и с бавни крачки се отправи към асансьора. Набра нужния код и докосна таблото с ID картата си. Асансьорът пътува дванайсет секунди по-дълго от обичайното и Бенедикт с изненада откри, че е пристигнал все пак в кабинета на доктор Уилкинс. Очакваше да се озове в операционна зала или в изолатор.

Меките пръсти на психотерапевта нагласиха датчиците по слепоочията му. Последваха две минути за анализ и събиране на данни. Цифрите на екрана изглежда бяха доста куриозни, защото доктор Уилкинс повдигна рязко вежди и дори понечи да подсвирне.

– Имал си бурна нощ, както изглежда… Отпусни се. И престани да се притесняваш за мозъчните стимуланти, те се блокират още щом влезеш в този кабинет. Точно така! Мисли си за нещо хубаво. Все още ли няма ясни образи? Не успя ли да я видиш?

– Кого?

Бенедикт се почувства объркан. Мозъчните стимуланти действаха, той ги усещаше като ясно доловимо напрежение някъде зад челото. А последният въпрос го смути и изненада още повече.

– Мисля, че е време – произнесе с равен глас и без никаква усмивка доктор Уилкинс – да те уведомя, че този… така наречен твой сън всъщност е съвсем реално преживяване.

От изненада Бенедикт се надигна на лакът и се втренчи в доктора.

– Лежи спокойно и се отпусни. Още няколко теста… Ще поговорим за всичко. Не бива да се притесняваш, това е съвсем нормално… Сега ще взема кръвна проба, леко боцване…

Бенедикт не знаеше кое е съвсем нормално. Тревогата в него започна да пулсира като болка.

– Да, така и предполагах – промърмори доктор Уилкинс – тялото ти гъмжи от чужди феромони. Имат лек халюциногенен ефект. И не само… Влезте, инспекторе, няма смисъл да стоите там!

В стаята влезе възрастен слаб мъж, настани се достолепно на стола до бюрото на доктор Уилкинс и погледна Бенедикт под вежди.

– Искате да кажете…

– Ти си програмист, Бен. Мисли логично! Момичето, което поръча снощи, беше заспало на пода, в поза, която едва ли може да се нарече удобна. Същите феромони, които има в кръвта ти, причиняват моментално заспиване и загуба на временната памет у женски индивиди. Много, много добра технология!

„Имал съм мокри сънища! Не, това е глупаво предположение. Не обяснява нищо. Не обяснява присъствието на криминален инспектор, не обяснява нещата, които говори тоя глупав доктор, не обяснява защо съм толкова изтощен. Халюцинации! Украсена действителност! Случва се едно, изживяваш друго. Но какъв е оригиналът?

Знаел е през цялото време. Не е провеждал никакви терапии, не е инсталирал шумови филтри в главата ми. Отсявал е украсата, за да стигне до оригинала. До истинските събития. И гадния инспектор е гледал през цялото време, на практика докторчето му е съдействало в разследването. Разследване на какво? Жена, която идва при служители на корпорацията посред нощ, прави първокачествен секс и изчезва през прозореца. С ластично въже или някакво друго приспособление, което не съм забелязал. Цел?