За спасяването на света

Той я свали грубо от себе си и отиде до прозореца. За миг се замисли защо го прави. После завъртя бравата и отвори прозореца широко. Момичето зад него се свлече на пода в несвяст.

Етюд 3:

Тялото ù се обви около неговото. Притисна го с малките си ръце и го обгърна с крака. Острите ù гърди се разляха по корема му, пронизаха кожата му и продължиха навътре като горещи вълни.

„Всичко е докосване! Изящни форми, съблазнителни извивки, запечатани в подсъзнанието ни символи… Нонсенс! Всичко това е било преди, може би също е един атавизъм от миналото, когато се е налагало самката да съблазни и възбуди мъжкаря. Вече имаме интернет и подробни секс профили за това. Истинската наслада е в докосванията. Възглавничките на дланите и върховете на пръстите. Косата ù, която се заплита по лицето ти. Нежната кожа, мокра от пот. Още по-мокрите устни, леките захапвания с върха на зъбите. Бедрата, които се увиват около таза ти. Меките срамни устни, които жадно се отъркват в корема ти, а после парещият сърбеж от хлъзгавото докосване по върха на пениса. Докосвания…“

Тялото му се изви като дъга и застина, забавяйки с миг неизбежната наслада. После със стон се стовари върху леглото и цялото му тяло изригна нагоре. Почувства топлата течност по корема си, опита се да я задържи още веднъж, но вместо това тя бликна още по-силно. Тялото му се разтресе от гърчове, тежкото отсечено дишане се превърна в стонове. В отговор дочу нейния протяжен вик. Не много силен и продължителен, но искрен и откровен, скрил в себе си цяла вселена от нюанси. Едновременно с това усети ноктите ù плавно да оставят осем кървави следи по гърдите му. Дори това му донесе наслада.

После тя се строполи върху него, обви го с тялото си и завря лицето си в сгъвката на врата му. Чуваше тежкото ù дишане направо вътре в ухото си. Устните ù все още го целуваха и хапеха – едва-едва, като затихващо ехо. После и той, и тя се унесоха и задрямаха. Тя върху него, той под нея.

Той се събуди посред нощ, внезапно. В стаята беше съвършено тъмно, но въпреки това той я видя ясно. Всяко едно усещане и докосване му даваха по един пиксел от общата картина. Беше седнала върху краката му, едната ù ръка галеше корема му, другата здраво стискаше пениса му, докато го целуваше и галеше с устни. Възбудата избухна в него като варел с бензин.

„Варел с бензин – атавизъм от аналоговото минало на…“

Тя внезапно стана от него и отиде до прозореца. Натисна малкия плъзгач и в стаята нахлу синкава светлина. Тялото ù се изви, с ръка се подпря на стената, с другата започна да се гали. Той не издържа и скочи от матрака. Докосна я. Плъзна ръка по дупето ù, после я пъхна между бедрата ù. Притисна се плътно до нея и я прегърна в обятията си…

Облада я неочаквано леко и без усилие. Отново се опита да отложи оргазма, искаше да продължи по-дълго, но свърши след броени секунди. Ако мозъкът му беше под действието на стимуланти, както в работно време, щеше да отчете точно четиридесет и седем секунди.

Тази нощ те се любиха седем пъти. На сутринта тя просто си тръгна. През прозореца. Той не я спря, защото бе убеден, че сънува. Бе убеден също така, че си е поръчал най-обикновено момиче за през нощта. Скъпо момиче, с всички екстри, импланти и прочие. Нали компанията плащаше?

„Едва ли биха позволили да ме изчука седем пъти. Това си е жива разсипия на човешки ресурси. Загуби. Съсипване на ценния инструмент, на важния актив от баланса на фирмата. Може би мистър Уилкинс е дал такива инструкции. Малко вероятно… Видението се върна, по-силно от всякога. Уморен съм. Ще поискам извънреден сеанс и ще си почина.“

Утрото бавно се промъкна в стаята. Мозъчните стимуланти се втурнаха към главата му малко преди часовникът да зачурулика за събуждане.

Картина:

„Моите криле са моя сила и моя упора. Простират се от единия край на света до другия, мога да докосна всичко с тях. Те са моята нежност и моето вдъхновение. Моята свобода! Градът под мен е моето поле от мечти. Бунището, върху което растат цветя. Небето над мен е моят дом. Любовта е моята душа. Моят устрем. Моята сила и воля да живея.

Искам да се върна при моя любим. С изгряването на слънцето той се превръща във вага. За мен е опасно да ме вижда. За него – също. Нека всичко остане сън, защото само насън живеем, обичаме и желаем. Само насън сме самите себе си.“