Заложници

Не искахме София да идва в съда. Показанията ѝ не бяха оспорени и макар шестимата оцелели похитители да пледираха невинни, Бека се беше предала, без да оказва съпротива по време на ареста. Намериха я в къщата на майка ѝ, където се опитваше да изтрие историята на търсенията от лаптопа си, която я уличаваше в закупуването на белезниците, с които ме закопча в мазето.

— Съжалявам — каза тя на арестуващите я полицаи. Искаше ми се аз да съм на мястото на служителя, сложил ѝ белезниците.

Прокурорът призова София като свидетел.

— Много е емоционална — каза той, сякаш това беше някаква новина за нас. — Мисля, че ще направи добро впечатление на съдебните заседатели.

София не беше призована да даде показания. Тя беше призована, за да разтопи сърцата на съдебните заседатели, да ги спечели с искрените си отговори и невинния си мироглед. Беше призована, за да се види нагледно какви щети нанесоха действията на похитителите, макар че планът им се провали.

— Нямам повече въпроси.

Лицето на София остана безизразно, но спря да си дъвче долната устна. Най-накрая можех да си отдъхна. Дъщеря ми пропусна голяма част от училище, защото съдът я призоваваше, но свалянето на показанията ѝ се отлагаше отново и отново и тя само чакаше по цял ден да дойде нейният ред. Сега, след като подсъдимите вече са призовани, слушаме показанията им на смени, а София прекарва дните си в парковете и кафенетата до съда, където е с мен или Мина, а когато и двамата трябва да сме в съдебната зала — с Роуън, Дерек и Ческа, която дъщеря ни обожава.

Ческа беше на косъм, но накрая се възстанови напълно. Първо свалиха нея от самолета, като я сложиха на носилка. Докато въздушната линейка отлиташе, полицаите прибраха всеки от похитителите в различно бронирано превозно средство.

Няколко седмици след като Мина си дойде у дома, я заварих да гледа новините. Малките фигури вървяха по дисплея на телефона ѝ.

— Не ми изглежда реално — каза тя и тихичко изрече името на всеки един от закопчаните с белезници похитители. Ганг, Нигер, Яндзъ, Замбези, Конго, Лена. Следваха разтреперените пасажери, с пребледнели лица, а накрая и екипажът. Всички примигаха на яркото слънце в Сидни. Това определено не беше снимката, която Диндар бе планирал.

— Достатъчно — казах на Мина, но тя поклати глава.

— Трябва да го изгледам.

Съпругата ми плака, когато вадеха чувалите с труповете. Роджър Къркууд, Майк Каривик, Кармел Меън, Бен Нокс и Луис Жубер. Имена, които всеки по света научи, заедно с имената на убийците им. Аутопсията потвърди, че другите двама пилоти са получили от същото лекарство като Роджър Къркууд — първия умрял. Вероятно някой от похитителите беше сипал стрити хапчета в напитките, които Кармел беше направила за тях, макар че никога нямаше да научим истината. След като Мисури беше мъртва, а съучастниците ѝ бяха научили само „необходимото“, останаха много въпроси без отговори. Екипажът, който почиваше в момента на похищението, бе намерен обезводнен и ужасен, но за щастие, жив и здрав, затворен в тясната стая за отдих, чиято врата беше заключена от един от похитителите.

Снимките на деветима от конспираторите — осмината от самолета плюс Бека — паснаха чудесно на цяла страница на „Дейли Мейл“. Срещу истинските им имена имаше карта на света със стрелички, които обясняваха етимологията на псевдонимите им. „Гардиън“ публикува няколко статии в интернет за критичното състояние на споменатите реки, съпътствано от апели за дарения, с които да се продължи образоването на хората относно климатичните проблеми.

Бяха необходими почти три години, за да стигнем до съдебен процес, и два часа, за да се прочетат всички обвинения срещу подсъдимите, седящи на два реда столове в стъклена кутия отстрани на съдебната зала. Терористични действия, измами с благотворителни начинания, притежание на предмети, използвани с терористични цели, убийство, конспирация, отвличане… Списъкът сякаш беше безкраен и стигаше чак до използването на фалшиви документи — паспортите, които Мисури беше направила за всеки от екипа си.

Самият процес отне пет месеца. Живеехме с последиците от случилото се толкова дълго време, че имам чувството, че не можем дълго да говорим за каквото и да било, без да споменем доказателствата по делото.

Защитата на Сандра Даниълс, че не е знаела в подробности плановете на групата, пропадна по време на кръстосания разпит, след което заяви, че има смекчаващи вината ѝ обстоятелства, причинени от съпруг, който я е малтретирал. През следващите две седмици слушахме други подобни извинения от останалите подсъдими — получени обещания, резервни варианти — и постепенно се разкри една картина на манипулации, подготовка и радикализация от ръцете на една жена.

Мисури.

Всеки приток водеше до нея и макар да беше прикрила добре следите си — форумът на похитителите в тъмната мрежа така и не бе открит, — полицията все пак успя да намери папка в къщата ѝ, която я свързваше с всеки от съучастниците ѝ.

* * *