Завинаги

Още докато отварях очи, грабнах два от контейнерите и ги обърнах с дъното нагоре, изсипвайки съдържанието им на пода. Оставих всичко, като се изключи една хавлиена кърпа. После мушнах контейнерите един в друг, вкарах вътре кърпата и взех под мишница капаците им. Явно най-силните оръжия в живота ми бяха и най-безвредните на вид: празни пластмасови контейнери, компактдиск, ненадписана спринцовка, усмивката ми в тъмна стая.

Затръшнах вратата на колибата зад себе си.

Грейс

Аз бях мъртва, плувах във вода, по-дълбока от мен, по-широка от мен

аз бях

бълбукащ дъх

кал в устата ми

в един миг

пред очите ми плуваха черни звезди

а в следващия бях

Грейс.

Мъртвото ми тяло се носеше във водата, която бе по-студена и по-силна от мен.

Остани будна

Топлината на тялото му притегляше плътта ми раздираше я.

Моля те, ако можеш да разбереш какво ти казвам.

Аз бях обърната с хастара навън

всичко бе жълто, златисто, разливаше се по кожата ми

Остани будна

Аз

бях

будна

аз

бях

Коул

Когато се върнах при ямата, над нея тежеше зловеща тишина и незнайно защо, бях почти убеден, че ще открия Сам и Грейс мъртви. Някога щях да се вкопча в това чувство и да напиша песен за него, но тези времена отдавна бяха отминали.

Пък и те не бяха мъртви. Сам вдигна очи към мен, когато пропълзях до ръба на ямата. Косата беше прилепнала към главата му в онзи непринуден безпорядък, който обикновено се получава, когато човек несъзнателно вдигне ръка, за да приглади назад прическата си, но ръцете на Сам, разбира се, не бяха свободни. Раменете му се тресяха заради студа и той прилепи брадичка към гърдите си, за да намали треперенето. Ако не знаех какво точно държи в ръцете си, надали бих предположил, че това малко, мръсно вързопче всъщност беше живо същество.

— Горе главата — провикнах се.

Сам погледна към мен точно когато пусках двата контейнера в ямата. Той трепна, когато водата изригна нагоре и ме изпръска. Усетих как вълкът в мен се раздвижи почти незабавно при досега на ледените капки с кожата ми. Това беше неприятно напомняне, че има съвсем реален шанс да се трансформирам във вълк, при това не защото съм се инжектирал с нещо или съм правил експерименти с тялото си. Щях да се трансформирам просто защото не можех да направя нищо по въпроса.

— К-коул? — обади се Сам. В гласа му се долавяше озадачение. — Стъпи върху контейнерите. Дори и само единият трябва да ти е достатъчен. Тя тежи ли много?

— Н-не.

— Значи можеш да ми я подадеш.

Изчаках, докато той се придвижваше сковано във водата към по-близкия контейнер, който плуваше на повърхността. Щеше да му се наложи да го натисне под водата с дъното нагоре, за да го използва като стъпало. Сам се опита да го хване, докато все още държеше Грейс; главата й се отдели от гърдите му и увисна безжизнено. Беше ясно, че той не може да нагласи контейнера, без да пусне Грейс, а да пусне Грейс означаваше да я удави.

Сам просто стоеше там, гледайки плуващия контейнер или нещо отвъд него, а ръцете му, с които държеше Грейс, трепереха. Беше съвършено неподвижен. Главата му бе леко приведена на една страна, раменете му бяха отпуснати. Виктор ме беше научил да разпознавам какво означава тази поза. Примирението и отказът от борбата се изразяваха по един и същи начин на всички езици.

Има моменти, когато човек трябва да отстъпи назад и да остави някой друг да изсвири своето соло, но има и времена, когато се налага да застанеш в светлината на прожекторите и да поемеш контрола над музиката. Пък и истината беше, че неустоимият ми чар просто се губеше, когато си кротувах.

— Внимавай! — извиках и без да давам на Сам време за реакция, наполовина се изпързалях, наполовина паднах в ямата. Последва кратък миг на див световъртеж, по време на който тялото ми не беше особено сигурно докога ще пада и кога трябва да се напрегне за неизбежния удар, а после успях да забия пръсти в стената точно преди главата ми да потъне под повърхността на втечнената кал.

— Мамичката му — простенах, защото водата беше студена, студена, студена.

Изражението на Сам под калта, покриваща лицето му, беше неуверено, но той видя какво планирах да сторя:

— П-по-добре побързай.

— Не думай — промърморих. Въпреки това той беше прав — студената вода дълбаеше с ледените си пръсти из вътрешностите ми, опитвайки се да измъкне вълка навън. Натиснах първия контейнер под повърхността, така че да го напълня с вода, след което тежестта му започна да го тегли надолу. Докато полагах неимоверни усилия да задържа стомаха си вътре в мен, обърнах контейнера и го натиснах към тинестото дъно на ямата. Протегнах се за втория, напълних го с вода и го поставих странично върху първия. Грабнах плуващия капак и го затворих.

— За — задръж го стабилно — каза Сам. — Н-нека да я взема и…