Завинаги

— Какво ще кажеш за една игра? — посочи с ръка към креслото на Бек и аз се замислих, че той също е разговарял с него в това мазе. Незнайно защо ми беше странно да си го представя: това, че Бек и Коул са имали някакви взаимоотношения, за които ние не знаем. — Ти ще ми разкажеш какъв е бил Бек според теб, а после аз ще ти разкажа какъв е бил според мен. След това Грейс ще ни каже чия версия звучи по-правдоподобно.

— Не мисля, че… — започнах.

— Аз съм живял с него дванайсет години — прекъсна ме Сам. — Ти си прекарал с него дванайсет секунди. Моята версия печели.

— Мислиш ли? — попита Коул. — Разказвал ли ти е за адвокатската си практика? Разказвал ли ти е за живота си в Уайоминг? Разказвал ли ти е за жена си? Разказвал ли ти е за това как е открил Улрик? Разказвал ли ти е какво точно е правил със себе си, когато Пол го е видял за първи път.

— Разказвал ми е как е станал вълк — каза Сам.

— На мен също — обадих се, защото почувствах, че трябва да подкрепя Сам. — Разказа ми как е бил ухапан в Канада и е срещнал Пол в Минесота.

— Значи не ти е разказал как е отишъл в Канада, за да се самоубие, и че Пол го е ухапал, за да го спаси? — попита Коул.

— Казал ти е това, защото си имал нужда да го чуеш — отсече Сам.

— На теб пък е разказал за това как е бил на екскурзия и как Пол вече е бил тук, в Минесота, защото това са били нещата, които ти си имал нужда да чуеш — натърти Коул. — Кажи ми как точно се вписва Уайоминг в тази история, защото той не е разказал на нито един от двама ни за престоя си там. Историята за това как е дошъл от Канада в Мърси Фолс, защото с разбрал, че тук вече има вълци, е точно толкова измислена, колкото и тази затова как е бил ухапан, докато е бил на екскурзия. Той е опростил разказа си, за да не го видиш в лоша светлина. Опрости това, което разказа на мен, защото не смяташе, че тези подробности са нужни, за да ме убеди, не ми казвай, че никога не си имал своите съмнения в думите му, Сам, защото това е невъзможно. Този човек е уредил нещата така, че да бъдеш заразен, след което те е осиновил. Трябва да си мислил по този въпрос.

Сърцето ми се сви заради Сам, но той не изглеждаше разстроен. Лицето му беше съвършено безизразно.

— Мислил съм по този въпрос.

— И какво точно си мислил? — настоя Коул.

— Не знам — отрони Сам.

— Все трябва да си стигнал до някакви изводи.

— Не знам.

Коул се изправи и пристъпи напред, за да застане до Сам, и енергичността, с която го направи, изглеждаше някак заплашителна.

— А не искаш ли да го попиташ лично?

Трябва да призная на Сам, че дори не трепна:

— Това вече е невъзможно.

— Ами ако беше възможно? — попита Коул. — Ако можеше да си го върнеш за петнайсет минути? Мога да го открия. Мога да го открия и имам нещо, което ще го накара да се трансформира. Няма да остане човек за дълго. Но ще има достатъчно време да поговорите. Длъжен съм да отбележа, че аз също имам някои въпроси към него.

Сам се намръщи.

— Прави каквото искаш със собственото си тяло, но аз нямам намерение да се гавря с някого, който не може да ми даде съгласието си.

Коул го погледна обидено.

— Говорим си за адреналин, не за секс на абитуриентския бал.

Тонът на Сам беше леден:

— Няма да рискувам живота на Бек само за да го попитам защо не ми е казал, че е живял в Уайоминг.

Това беше очевидният отговор, онзи, който Коул би следвало да е очаквал от Сам. Жестоката, едва забележима усмивчица обаче отново се беше появила на лицето му:

— Ако хванем Бек и го превърна в човек, може би ще успея да стартирам цикъла му отначало, също както при Грейс. Би ли рискувал живота му за нещо подобно?

Сам не отговори.

— Кажи ми, че си съгласен — каза Коул. — Кажи ми да го открия и аз ще го направя.

Помислих си, че вече виждам ясно причината, заради която Коул и Сам не се разбираха. Когато теглехме чертата, Коул вземаше лоши решения в името на добри дела, а Сам не можеше да оправдае нещо подобно. В момента Коул размахваше пред лицето му това, което Сам искаше повече от всичко друго на света, наред с това, което не би пожелал в никакъв случай. Не бях сигурна кой беше отговорът, който исках да чуя от него.

Видях как Сам преглътна с усилие, след което се обърна към мен и попита тихо:

— Какво е твоето мнение?

Не исках да му казвам това, което вече знаеше. Кръстосах ръце пред гърдите си. Можех да се сетя за хиляди причини за и против, но всяка от тях започваше и свършваше с копнежа, който виждах върху лицето на Сам в момента.

— Трябва да можеш да живееш с избора — казах му.

— Той ще умре така или иначе, Сам — обади се Коул.

Сам извърна лице и от двама ни и сплете пръсти зад тила си, загледан в безкрайните редици с книги на Бек.

Без да ни поглежда, каза:

— Добре. Съгласен съм. Намери го.

Срещнах погледа на Коул и го задържах.