Завинаги

— Кредитната ти карта. Трябват ми рибарска мрежа, малко части и няколко успокоителни, за които се кълна, че са напълно легални. Освен това тези неща ми трябват за утре.

— Кажи ми, че просто се опитваш да бъдеш забавен.

— Казах на Сам, че мога да хвана Бек. Ще направя капан, като за целта ще използвам ямата, която Грейс услужливо намери, като пропадна в нея. За примамка ще използвам любимата му храна, която той още по-услужливо е описал в дневника си, докато разказва веселата история за някакъв пожар в кухнята.

— Определено се опитваш да бъдеш забавен. Защото в противен случай съм длъжна да отбележа, че звучиш като откачалка, докопала се до телефон.

— Миризмата съхранява най-силната връзка със съответния спомен.

Въздъхнах и отново се опънах върху леглото, все така притиснала телефона до ухото си:

— Какво общо има всичко това с плана, над който трябваше да работите? А именно — как да не бъдете избити от баща ми.

Коул замълча за момент, след което обясни:

— Бек е успял да премести вълците преди време. Искам да го попитам как го е направил.

— И как точно рибарската мрежа, частите и наркотиците ще ти помогнат в това начинание?

— Е, ако не помогнат, поне ще се позабавляваме здраво.

Загледах се в тавана. Преди много време Джак беше хвърлил нагоре някаква лепкава играчка, която все още си стоеше залепена на мястото, където таванът се срещаше със скосената стена. Въздъхнах:

— Добре, Коул, добре. Ще дойда при страничната врата, до малкото стълбище, по което се качи преди. Паркирай това чудо някъде, където родителите ми няма да го видят, когато се събудят. И не вдигай шум.

— Аз никога не вдигам шум — заяви Коул и затвори точно в мига, когато вратата на спалнята ми се отвори.

Все така изтегната по гръб, вдигнах очи към вратата и без особена изненада го видях как влиза в стаята. Той внимателно затвори след себе си. Беше облечен с камуфлажни панталони и черна тениска. Изглеждаше зашеметяващо, но вече бях започнала да осъзнавам, че това се дължи на стойката и цялостното му излъчване, а не на дрехите. Насред стаята ми, изпълнена с ефирни тъкани, възглавници и огледала, които отвръщаха на усмивката ти, той изглеждаше съвсем не на място. Това обаче също беше свързано по-скоро с излъчването му, отколкото с мястото, където се намираше.

— Значи днес си решила да се издокараш като фитнес Барби — каза той и аз си спомних, че бях с шорти и маратонки. Коул отиде до тоалетката и пръсна с парфюма ми във въздуха. Отражението му в огледалото размаха ръка, за да прогони ароматната мъгла, разстлала се край него.

— Днес съм лишена от чувство за хумор Барби — изсумтях. Коул вдигна от тоалетката молитвената ми броеница и започна да прехвърля мънистата между пръстите си. Изглеждаше като отработен жест, въпреки че ми беше трудно да си представя как Коул Сейнт Клеър ще влезе в църква, без да избухне в пламъци. — Мислех си, че страничната врата е заключена.

— Не съвсем.

Затворих очи. Когато го гледах, усещах как ме изпълва… умора. Чувствах в себе си същата тежест, която бях изпитала в „Ил Помодоро“ Помислих си, че това, от което действително имах нужда, най-вероятно бе да отида някъде, където никой не ме познава, и да започна на чисто, отърсвайки се от всичките си предишни решения, разговори или надежди.

Леглото проскърца, когато Коул се настани върху него и се излегна до мен. Ухаеше на чисто, на крем за бръснене и морска вода и аз осъзнах, че явно беше положил специални грижи за себе си, преди да дойде тук. Това също ме накара да се почувствам странно.

Отново затворих очи.

— Как е Грейс? След като разбра за Оливия…

— Няма как да знам. Тя се трансформира снощи, така че я заключихме в банята.

— Не бяхме приятелки с Оливия — споделих. Струваше ми се важно той да знае това. — Наистина не я познавах.

— Аз също.

Коул замълча, след което добави с леко променен глас:

— Харесвам Грейс.

Каза го като нещо много сериозно и за момент си помислих, че има предвид „Харесвам Грейс“, думи, които дори не можех да осмисля. После обаче уточни:

— Харесва ми как се държи със Сам. Не мисля, че някога съм вярвал в любовта, не и наистина. Винаги съм смятал, че това е нещо, което Джеймс Бонд е измислил, за да се уреди със секс.

Останахме да лежим в мълчание няколко минути. Навън птиците бяха започнали да се разбуждат. Къщата бе тиха; утринта не беше достатъчно студена, за да се включи отоплението. Беше ми трудно да не мисля за това как Коул лежи точно до мен, особено след като ухаеше така приятно, а аз можех да си спомня с кристална яснота какво бе усещането от това да го целувам. Също така можех да си спомни последния път, когато бях видяла Сам да целува Грейс, и най-вече начина, по който я беше притиснал в обятията си. Не смятах, че двамата с Коул сме изглеждали така, когато се целувахме. Тази мисъл отново събуди урагана от гласове и чувства в мен, копнежа ми по Коул и съмненията дали е разумно да го желая. Чувствах се гузна, омърсена, вторична, все едно вече му се бях отдала.