Завинаги

Притиснах палец към шията си там, където ме беше докоснал, и затворих очи. Не се чувствах така, сякаш не съм се съпротивлявала или се бях предала. Досега така и не бях осъзнавала, че съществува и трети вариант, но дори и това просветление да ме бе сполетяло по-рано, никога не бих предположила, че този трети вариант би могъл да има нещо общо с Коул.

Въздъхнах дълбоко и шумно, разтваряйки устните, върху които все още гореше неговата целувка. След което седнах и измъкнах кредитната си карта.

Трийсет и пета глава

Сам

На следващата сутрин нямах никакво желание да ходя на работа, предвид факта, че целият ми свят се беше насочил към неизбежната си гибел, но не можех да измисля приемливо оправдание за пред Карин, така че напуснах къщата и поех с колата към Мърси Фолс. Освен това не можех да издържам повече на звуците, които се чуваха от банята на долния етаж — трансформиралата се във вълчица Грейс скимтеше и яростно дращеше по стените — така че в някаква степен беше облекчение да се махна оттам, макар да се чувствах гузен, задето разсъждавам по този начин. Това, че нямаше какво да ми напомня непрекъснато за обзелата я паника, не означаваше, че тя се е успокоила или се чувства по-добре.

Беше прекрасен ден, за първи път от седмица, без дори намек, че може да завали. Небето беше обагрено в замечтаното синьо на лятото, подранило с няколко месеца, а листата на дърветата блестяха в няколко хиляди нюанса на зеленото — от блестящо електриково до почти черно. Наместо да паркирам зад магазина, както правех обикновено, спрях на централната улица, но достатъчно далеч от центъра, за да не ми се налага да подхранвам автоматите за паркиране. Всъщност в Мърси Фолс достатъчно далеч; трябваше да се чете като „на няколко пресечки“. Оставих якето си на седалката до шофьора, мушнах ръце в джобовете си и тръгнах на разходка.

Мърси Фолс не беше проспериращ град, но притежаваше някакъв старомоден чар и като за неговите си стандарти имаше доста оживен център. Цялостната му атмосфера, съчетана с близостта до красивите погранични езера, привличаше туристите, а туристите носеха пари. Мърси Фолс им предлагаше няколко улици с бутикови магазинчета, които ги подканваха да се разделят със съдържанието на портфейлите си. Тези магазинчета бяха от онзи тип, който караше мъжете да изчакат половинките си в колата или ги подтикваше да отидат и да разгледат железарията на Грийвс Стрийт, но въпреки това аз поглеждах към витрините им, докато минавах покрай тях. Ходех в самия край на тротоара, за да ме огряват лъчите на предпазливото утринно слънце. Усещането от топлината върху кожата ми беше прекрасно мъничко утешение в тази едновременно кошмарна и удивителна седмица.

Подминах някакъв магазин, в който се продаваха дрехи и разни джунджурии, след което се върнах, за да застана пред витрината. От другата й страна стоеше безглав манекен, облечен в бяла лятна рокля. Беше съвсем простичка, с тънки презрамки на раменете и коланче на талията. Материята, от която беше изработена, май се наричаше басма. Представих си Грейс, облечена в нея, с тънките презрамки върху раменете й, с триъгълника оголена кожа точно под шията и подгъва, падащ малко над коленете й. Можех да си представя бедрата й под ефирния плат и как той се набира под пръстите ми, когато я хващам през кръста, за да я придърпам към себе си. Това беше рокля, изтъкана от безгрижие, лятна топлина, трева, стигаща до глезените, и блестящи под слънчевите лъчи руси коси.

Останах там, загледан в тази рокля и копнеещ за всичко онова, за което тя нашепваше. Беше ужасно глупаво да мисля за подобни неща точно в момента, когато толкова много беше заложено на карта. На три пъти преместих тежестта си от единия върху другия крак, готов да направя следващата крачка, която щеше да ме отведе оттук. Всеки път обаче образът на Грейс и топлият вятър, който притискаше плата към корема и гърдите й, ме задържаха пред витрината.