ЖАЖДА

— Контролът върху продажбата на оръжия е безсмислен, при положение че съвсем скоро всеки ще може да си купи триизмерен принтер и да си направи пистолет — каза Олег.

— Доколкото съм осведомен, тези принтери създават неща само от пластмаса, нали? — попита Хари.

— Принтерите за домашно ползване — да. Но дори пластмасата върши идеална работа, ако ти трябва пълнофункционално огнестрелно оръжие за еднократна употреба. — Олег се наведе въодушевено над масата. — За копирането не ти е нужен оригинален пистолет. Достатъчно е някой да ти услужи с оръжие за пет минути. Разглобяваш го, снемаш восъчна отливка от частите му, създаваш триизмерен компютърен файл и го прехвърляш в компютъра, към който е свързан принтерът. След като гръмнеш когото искаш, просто стопяваш пластмасовия пистолет. А дори и да открият с какво оръжие е извършено убийството, то не е регистрирано на ничие име.

— Мхм. Но по силите на полицията е да установи от кой принтер е разпечатан пистолетът. Криминалистите са открили такъв начин с мастиленоструйните принтери.

— Момчета, какво да ги правиш — Ракел смигна на смутената Хелга.

— Луда работа — продължаваше Олег. — Ще правят какво ли не. До момента само в Норвегия са продадени над две хиляди принтера. Само си представи какво ни чака, когато започнат да ги разпространяват масово. Терористите ще могат да принтират триизмерни водородни бомби.

— Момчета, защо не говорим за нещо по-приятно? — Ракел изведнъж усети колко трудно си поема дъх. — Поне тази вечер да обсъждаме нещо по-нормално. Имаме гостенка.

Ракел се обърна към Хелга, която се усмихна и сви рамене, за да покаже, че няма претенции каква ще е темата на разговор.

— Добре — съгласи се Олег. — Тогава да си поговорим за Шекспир?

— Звучи ми по-приемливо — съгласи се Ракел и хвърли критичен поглед на сина си, преди да подаде купата с картофи на Хелга.

— Столе Ауне ни изнесе доклад за синдрома на Отело. Двамата с Йесус записахме цялата лекция. Аз носех скрит микрофон и предавател под ризата си, а Йесус записа всичко от залата за колоквиуми. Хари, как мислиш, дали Столе би имал нещо против да качим записа в интернет?

Хари мълчеше. Ракел го гледаше изпитателно. Пак ли се беше отнесъл?

— Хари? — обърна се тя настойчиво към него.

— Не мога да знам как би реагирал Столе — отговори той, забил очи в чинията си. — Защо просто не използвахте вградения диктофон на телефоните си? Записването на лекции за лична употреба не е забранено.

— Упражняват се — обади се Хелга.

Другите се обърнаха към нея.

— Йесус и Олег си мечтаят да станат агенти под прикритие — поясни тя.

— Още вино, Хелга? — предложи Ракел и вдигна бутилката.

— С удоволствие. Вие няма ли да си налеете?

— Аз взех обезболяващо, а Хари не пие.

— Алкохолик съм, така да се каже. Жалко, защото това вино го водят много хубаво.

Ракел забеляза пламналите от смущение бузи на Хелга и побърза да попита:

— Значи, Столе ви преподава Шекспир?

— Не точно Шекспир. С негово произведение иска да илюстрира синдрома на патологичната ревност. Названието „синдром на Отело“ е малко подвеждащо, защото излиза, че причината за кървавата развръзка в пиесата е ревността, но това не отговаря на истината. Вчера с Хелга прочетохме „Отело“…

— Прочели сте пиесата заедно? Не са ли сладки? — Ракел докосна гальовно ръката на Хари.

Олег забели очи с досада.

— За друго ми е думата сега. Според моето тълкувание по-дълбоката причина за убийствата е не ревността, а завистта и амбицията на един мъж с наранено честолюбие. На Яго. Отело е просто марионетка. Би било по-логично пиесата да се казва „Яго“, не „Отело“.

— Ти съгласна ли с Олег, Хелга? — попита Ракел. Миловидното, леко анемично, добре възпитано момиче спечели симпатиите й.

Пък и Хелга бързо успя да се отърси от смущението си.

— На мен оригиналното заглавие ми харесва. Може за трагичната развръзка изобщо да няма по-дълбока причина. Възможно е Отело да е прав, когато твърди, че виновно за всичко е пълнолунието; то подлудява хората.

— No reason. I just like doing things like that^[6] — издекламира Хари c патос и автентично английско произношение.

— Впечатляващо, Хари — похвали го Ракел. — Цитираш Шекспир.

— Репликата е от филма „Воини“ на Уолтър Хил.

— Култова лента! — засмя се Олег. — Най-добрият гангстерски филм на всички времена.

Ракел и Хелга също прихнаха. Хари вдигна чашата си с вода и погледна Ракел през масата. Усмихна се. Весело настроение на семейната трапеза. И тя си помисли, ето, в този момент Хари присъства и духом. Ракел се помъчи да задържи погледа му, да задържи Хари при себе си. Ала неусетно, както цветът на морето от зелен прелива в син, погледът му пак се обърна навътре. Ракел знаеше, че още преди смехът да замлъкне, Хари вече ще се е отнесъл надалеч, ще е потънал в тъмнината, ще се е откъснал от околните.

С пистолет в ръка Трюлс крачеше нагоре по стълбите, приведен зад едрия униформен полицай с фенера в ръка.