ЖАЖДА

Трюлс Бернтсен беше паркирал до лъкатушещия стръмен път. В тъмното под него се гушеха смълчани тухлени сгради, закрити промишлени предприятия, железопътни релси с прорасла между траверсите трева. А отзад — новите игрални кубчета на архитектите. Бизнес паркът „Баркод“^[5]. Закачливостта на новата икономика в контраст с мрачната сериозност на отминалия трудов живот, в който минимализмът беше средство за икономисване, а не естетически идеал.

Трюлс вдигна очи към къщата на хребета, окъпана в лунна светлина.

Прозорците светеха. Знаеше, че Ула е вътре. Навярно седеше както обикновено на дивана, със свити под себе си крака, и четеше книга. Ако се качи на възвишението и се спотаи с бинокъл в гората, ще разбере. Навярно ще види и как тя прибира русата си коса зад ухото, сякаш се ослушва. Дали някое от децата не се е събудило. Дали Микаел не иска нещо. Или просто — като газела до яма с вода — дали не се задава някой хищник.

Подвижната радиостанция час по час прошумоляваше и изпукваше. Постъпваха кратки съобщения. Тези звуци, звуците на буден град, го успокояваха повече дори от музика.

Трюлс отвори жабката. Бинокълът стоеше напъхан зад служебното оръжие. Беше си обещал да престане. Бе крайно време да спре, нямаше смисъл, нали разбра, че в морето има и други риби. То пък едни риби… Морски дяволи, попчета, морски дракони… Трюлс изгрухтя. Заради този смях му лепнаха прякора Бийвъс. И заради обратната захапка. А там горе седеше тя, пленница в прекалено голямата скъпарска къща. Трюлс сам бе излял плочата за терасата и в бетона бе зазидал трупа на наркодилър. Никой друг не знаеше за този тип и смъртта му нито веднъж не смути съня на Трюлс.

Стържене от радиостанцията.

— Имаме ли кола близо до „Ховсетер“? — обади се диспечерът.

— Тук трийсет и едно. В „Скойен“ съм.

— Улица „Ховсетервайен“, 44, втори вход. Паникьосани граждани съобщават, че психопат нападнал жена на стълбите. Не посмели да се намесят, защото на площадката има само една лампа, нападателят я счупил и сега било тъмно като в рог.

— Въоръжен ли е?

— Не знаят. Видели го да я хапе. После лампата угаснала. Сигнала са подали семейство Амюнсен.

Трюлс реагира мигновено, натисна бутона за разговор:

— Тук Бернтсен. По-близо съм. Тръгвам натам.

Запали, натисна газта, вля се в движението и чу как шофьорът на някаква кола, изскочила зад завоя, натисна гневно клаксона.

— Прието — обади се диспечерът. — Къде си, Бернтсен?

— На няколко минути от адреса. Трийсет и едно, ела за подкрепление. Ако пристигнеш пръв, изчакай. Нападателят вероятно е въоръжен и опасен. Повтарям, въоръжен и опасен.

Събота вечер. По улиците почти нямаше автомобили. С пълна газ профуча през тунела под Операта, който прорязваше като стрела земята под центъра на Осло. Щеше да пристигне максимум седем-осем минути след трийсет и едно. Не беше изключено, разбира се, тези минути да се окажат критични за жертвата и извършителят да се измъкне, но Трюлс Бернтсен имаше шанса да се превърне в полицая, арестувал прочутия Вампирист. Да не говорим колко ще платят от „Ве Ге“ за информация от първия, пристигнал на местопрестъплението. Трюлс натисна клаксона, някакво волво отби, за да му направи път. Платното стана двулентово. После трилентово. Газ до дупка. Сърцето блъскаше под ребрата. Блесна светкавицата на видеокамера за контрол на скоростта в тунела. Полицай по време на служба. Има право да накара всички в този шибан град да се пръждосват по дяволите. Отзовава се на спешен сигнал. Кръвта рукна на мощни тласъци по вените му, какъв кеф, все едно се надървяше.

— Асе of space! — крещеше с цяло гърло Трюлс. — Асе of space!

— Да, ние сме трийсет и едно. Чакаме те от няколко минути.

Полицаят и полицайката бяха застанали зад патрулната, паркирана точно пред втория вход на сградата.

— Един камион ме забави — излъга Трюлс и провери дали пистолетът е зареден, а магазинът — пълен. — Чува ли се нещо?

— Тихо е. Никой не е влизал или излизал.

— Да действаме — Трюлс посочи мъжа. — Идваш с мен. Вземи фенер. Ти — обърна се към жената — ще пазиш отвън.

Двамата мъже се приближиха до входната врата. Трюлс надникна през прозореца да огледа тъмното стълбище. Натисна звънеца на семейство Амюнсен.

— Да? — прошепна глас.

— Полиция. Да сте чули нещо, след като сте подали сигнала?

— Не, но е възможно още да е тук.

— Добре. Отворете ни.

Механизмът избръмча. Трюлс дръпна вратата.

— Тръгвай пред мен и включи фенера.

Полицаят се вцепени.

— Уж ти трябвахме за подкрепление, а сега ме пращащ на предна линия.

— Ти се радвай, че не си сам — прошепна Трюлс. — Движение!

Ракел погледна Хари.

Две жертви. Нов сериен убиец. Тъкмо по неговата специалност.

Той се хранеше, преструваше се, че следи разговора около масата, стараеше се да предразположи Хелга, даваше вид, че слуша внимателно Олег. А може би Ракел грешеше, може би Хари действително се интересуваше от думите на младежа. Навярно този път не бе позволил работата да го обсеби, навярно се бе променил.