Жестокият месец

Приятелката ѝ сложи още бекон и смля кафе; Клара подреди масата и наряза още хляб за печене. Когато Питър дойде, закуската беше готова.

– От Сара – обяви той и ѝ подаде хартиено пликче.

Кроасани.

Клара го целуна и ги взе.

Двайсет минути по-късно Питър облиза пръстите си и избърса малко масло от бузата на жена си. Дори не беше близо до устата ѝ. Как бе успяла да се омаже там, почуди се. Сякаш имаше някаква суперсила.

– Минах и през магазина на мосю Беливо – заяви Питър, докато сипваше кафе.

– Отворено ли беше? – попита Мирна. – Не съм забелязала.

– Както винаги. Снощи дойде на вечеря. – Питър отвори няколко бурканчета с конфитюр. Едното все още бе запечатано с восък и се наложи да го остърже с ножа. – Почти нищо не яде.

– Не се изненадвам. Мисля, че беше влюбен в нея.

Клара и Питър кимнаха. Горкият човек. Да изгуби две жени, които е обичал, в рамките на няколко години. Миналата вечер у тях се държа толкова любезно. Дори донесе пай от хлебарницата на Сара. Но енергията му бързо се изчерпа и след половин час вече просто седеше и местеше храната из чинията си. Питър все му доливаше вино, а Клара бърбореше как е започнала да подготвя градината. Това му беше хубавото на приятелството. Никой не очакваше нищо от мосю Беливо и той го знаеше. Понякога е хубаво просто да не си сам. Тръгна си рано, веднага след вечерята. И изглеждаше малко по-ободрен. Клара и Питър взеха Люси и го изпратиха до дома му от другата страна на парка. На верандата го прегърнаха, но не се опитаха да го утешават. Така биха помогнали само на себе си. Мосю Беливо имаше нужда да пострада малко. После щеше да се почувства по-добре.

Сега, на закуска, Клара и Мирна разказаха на Питър какво са правили сутринта. Той ги изслуша, удивен от смелостта им да се върнат в къщата, а също и от глупостта им. Наистина ли вярваха, че духът на Мадлен витае в стаята и може да ги чуе? Да не говорим пък за духа на мъртвото птиче. И още по-обезпокоително: нима една служителка на квебекската полиция вярваше в подобни неща? Това обаче му припомни нещо. Вдигна вестника и го отвори.

– Слушайте сега.

– Резултати от състезания по голф? – попита Мирна, като си сипа още кафе и предложи на Клара.

Питър бе извадил монреалския вестник „Журне“.

– Това е от рубриката за местни новини – уточни, като надникна иззад страниците.

Мирна си сипваше сметана, а Клара предпазливо вадеше филийките от тостера. Даде една на приятелката си, после взе мармалада и намаза дебел слой на другата. Двете явно изобщо не го слушаха. Питър пак се скри зад вестника и се усмихна. Скоро щеше да привлече цялото им внимание. Започна да чете на глас:

– Повод за загриженост в обществото е фактът, че един висш служител на квебекската полиция живее по-охолно, отколкото позволяват доходите му. Според мои източници човек на такава длъжност не би трябвало да печели повече от деветдесет и пет хиляди долара годишно. Даже това според мен е твърде високо. Но дори при такава свръхщедра заплата начинът му на живот очевидно надвишава доходите му. Модни дрехи, главно внос от Англия. Почивки във Франция. Апартамент в Отремон. И съвсем наскоро си е купил волво.

Питър бавно свали вестника, за да види ефекта. Мирна и Клара го гледаха зяпнали. Бяха застинали, а с тях – и филийките на път за устата им.

Отново вдигна вестника и прочете последния ред. Последният гвоздей в ковчега:

– И всичко това след злополучния случай с комисар Арно. По какъв начин е спечелил тези пари?

* * *

Габри изчака, докато клиентката изпи последните глътки билков чай и остави чашата. Надничаше зад вратата на кухнята и през пролуката я видя да става.

Жана Шове се беше върнала в пансиона миналата нощ, след вечеря. Тогава Габри се усмихна, даде ѝ ключа от стаята, а после дискретно се обади на Гамаш в дома му.

– Върна се – прошепна.

– Pardon?40

– Върна се – повтори Габри по-силно.

– Кой се обажда?

– Ох, за бога – изкрещя хотелиерът в слушалката, – вещицата се прибра!

– Габри?

– Не, Глинда41 е. Разбира се, че съм аз! Дойде преди пет минути. Какво да правя?

– Нищо. Само следете да не напуска пансиона, докато дойда утре.

– Кога ще дойдете? Как да я спра? Ало? Гамаш, ало?

Цяла нощ лежа втренчен в тавана и се опитваше да измисли как да задържи жената на долния етаж. И сега моментът настъпи. Жана Шове стана от масата.