Жестокият месец

– И така – заяви Бовоар, след като се върнаха на заседателната маса, – както всички знаете, вече официално разследваме убийство. Нека ви разясня какво знаем дотук.

Пресегна се и взе една от големите чаши. Сръчно вдигна пластмасовото капаче и отпи. После отвори кутия понички с шоколадова глазура.

Бовоар накратко разказа всичко, което им беше известно за жертвата и убийството. Докато описваше сеанса, в стаята постепенно настъпи пълна тишина. Гамаш вдигна очи и видя, че около тях се е образувал втори кръг от хора. Техниците се бяха скупчили като любопитни слушатели около лагерен огън, до чиито пламъци някой разказва приказки за духове.

– Защо са правили сеанс? – попита Лемио.

– По-уместен въпрос е кой е дал идеята – намеси се Никол.

– Изглежда, първоначално Габри Дюбо е предложил да направят сеанс в бистрото – отговори Бовоар. – Но не знаем кой е предложил да проведат втория в имението „Хадли“.

– Защо мислиш, че е важно да знаем кой е дал идеята? – обърна се Гамаш към Никол.

– Не е ли очевидно? Ако искате да уплашите някого, няма да го заведете в Дисниленд. Ще изберете място, от което хората вече се страхуват. Като имението „Хадли“.

Младата полицайка само дето не се изплю в лицето на главния инспектор. Всички се умълчаха в очакване на реакцията му. Гамаш се замисли за момент, а после кимна:

– Може би си права.

– Да, обаче тя не е умряла от уплахата – заяви Бовоар на Никол.

Ядоса се на неуважителното ѝ поведение и на Гамаш, че го допускаше. Какво му ставаше? Каква игра играеше, че взе тази жена в екипа? Защо не я сряза, а ѝ даваше много повече свобода, отколкото на всички останали? Най-малкото, това вредеше на дисциплината. Макар че, ако съдеше по възмутените изражения на всички колеги на масата, едва ли някой щеше да вземе пример от полицай Никол.

– Ако не се обаждаш и ме оставиш да се доизкажа, ще разбереш, че е била отровена. Нали?

– Ефедрин – обяви Гамаш. – Отначало съдебният лекар помислил, че е получила инфаркт, но понеже е млада, решил да пусне кръвна проба. Резултатите от изследването показали изключително висока концентрация на ефедрин в кръвта.

Никол скръсти ръце на гърдите си и седна мълчаливо.

– Вчера направих проучване за ефедрина – обади се Лемио, след като извади бележника си. – Всъщност не става дума за чисто вещество, а за екстракт. От растението ефедра дис-та-хи-я – изрече бавно и внимателно латинското название, макар че едва ли някой щеше да го поправи, ако направи грешка. – Разпространено е по целия свят.

– Нещо като марихуаната ли? – попита Лакост.

– Не, не е халюциноген или релаксант. Точно обратното. В китайската медицина се използва като чай при запушен нос... – Лемио погледна записките си. – Както и за настинка и астма, но предполагам, че някой...

– Не предполагай – тихо го смъмри Гамаш.

– Извинете. – Лемио сведе глава и бързо прелисти записките си, докато другите чакаха. След малко намери каквото търсеше. – Фармацевтична компания на име „Зелцер“ открила, че може да се използва като диетична добавка. Ефедринът ускорява метаболизма и изгарянето на мазнини. Търсенето му се повишило много заради това приложение. Всеки иска да отслабне.

– Но не всеки има нужда – уточни Лакост. – Там е проблемът. Създали са търсене, без да е оправдано.

– Запозната ли си с ефедрина? – попита Гамаш.

– Чувала съм за него, но само толкова. Знам обаче колко е трудно да харесваш собственото си тяло и до какви проблеми води това. Повечето момичета си мислят, че са дебели, нали така?

Лакост направи грешката да погледне Никол, която само сви рамене. Все пак не я беше подкрепила при коментара за лайното, да се оправя сама сега.

– Ниското самочувствие няма връзка със случая – заяви Бовоар, убеден, че се отклоняват от темата.

– А може би има – намеси се Гамаш. – Мадлен Фавро е на четирийсет и четири, в началото на средната възраст. При претърсването на стаята ѝ не намерих нищо, което да сочи, че е имала проблеми с тялото си. Нямаше книги и статии за отслабване, нито дори диетични напитки в хладилника.

Никол се усмихна на Лакост. Шефът не беше съгласен с грубото обобщение, което бе направила.

– Нямаме основание да считаме, че е вземала ефедрин, за да отслабва – заключи Гамаш.

– Възможно ли е да го е вземала за настинка? – попита Лакост, без да се впечатли от враждебното отношение на Никол.

– Вече не се продава като лекарство за хрема – обади се Лемио.

– А дори и да се продаваше, не намерих нито в спалнята, нито в банята ѝ. Ще претърсим пак, но освен ако не го е скрила някъде, а няма причина да смятаме, че го е направила, трябва да приемем, че някой ѝ го е дал.

– Точно затова обявихте случая за убийство – вметна Бовоар.

– Точно затова мисля, че може да има връзка с ниското самочувствие, породено от проблеми с теглото.

Всички погледнаха началника с недоумение. Бяха изгубили нишката на разсъжденията му.

– Мадлен Фавро не е вземала ефедрин, но някой друг е вземал. Вероятно го е купил за себе си, а после го е използвал върху нея.