Жестокият месец

Питър си спомняше как следеше новините тогава. Как всеки ден висши полицейски началници излизаха с умърлушени лица пред камерите. Как журналистите тикаха микрофони под носовете им. Отначало се появяваха заедно, за да демонстрират единство. Но накрая двама бяха изолирани от стадото.

Гамаш и прекият му началник. Комисар не знам си кой. Единственият, който заставаше до Гамаш открито. Беше почти трогателно да гледаш как двамата мъже стават все по-тревожни с ожесточаването на обвиненията.

Но Гамаш продължаваше да се усмихва, докато репортерите му задаваха все същите глупави, подвеждащи и оскърбителни въпроси. Беше спокоен и любезен по един старомоден начин. Дори когато го обвиняваха в нелоялност. Дори когато накрая го обвиниха в съучастничество. Знаел за убийствата и мълчаливо ги одобрявал. Все пак, намекваше Арно, как би могъл началникът на отдел „Убийства“ да не е наясно?

– Беше ужасно – каза Клара. – Все едно да гледаш катастрофата на „Хинденбург“42 на повторение безброй пъти. Как съсипват нещо благородно.

Питър не знаеше дали жена му има предвид Гамаш, или цялата полиция.

– Медиите, разбира се, бяха разделени – отбеляза той. – Повечето подкрепяха Гамаш, но някои го призоваваха да подаде оставка.

– Този специално – добави Мирна и посочи вестника, сгънат отстрани на масата – публикуваше коментари, според които Гамаш трябвало да лежи заедно с Арно. Та двамата да се хванат за гушите.

– Какво се случи с Арно и съучастниците му? – попита Клара.

– Лежат зад решетките някъде. Цяло чудо е, че другите затворници още не са ги очистили.

– Басирам се, че тоя гадняр Арно командва целия затвор – заяви Мирна.

Смачка салфетката си и хвърли хартиената топка по масата с колкото сила имаше. Двамата ѝ гости я погледнаха, изненадани от внезапния ѝ изблик на гняв.

– Какво има? – попита Клара.

– Не разбирате ли? Говорим за този случай, сякаш е епизод от телевизионен сериал. А той е реалност. Този Арно убиваше хора. Същите хора, които трябваше да защитава. Защо? Защото са били индианци, отчаяни и надрусани с кокаин. И единственият, който го спря, единственият, който имаше куража да се изправи срещу Арно и цялата полицейска йерархия, също пострада – опитаха се да го унищожат. Арно е психопат, а аз не поставям с лека ръка такава диагноза. Познавам симптомите. Работила съм години наред с психопати. Не разбирате ли?

Мирна погледна двамата си приятели. Наведе се, взе вестника и го удари в масата, сякаш искаше да го накаже.

– Случаят не е приключил. Аферата „Арно“ продължава.

Телефонът иззвъня и Клара вдигна.

– Оливие се обажда – каза, като закри слушалката. – Ей, благодаря. Ще предам. – Затвори и се обърна към Питър и Мирна: – Чували ли сте за ефедрин?

40 Моля? (фр.) – б. пр.

41 Добрата вещица от Юга – героиня на Л. Франк Баум от детската книга „Вълшебникът от Оз“ (1900). – б. р.

42 При приземяването си в Ню Йорк на 6 май 1937 г. германският дирижабъл „Хинденбург“ (най-големият летателен апарат за времето си) претърпява инцидент, вследствие на който загиват 36 души. Пожарът е широко отразен в медиите, а общественото доверие в безопасността на дирижаблите е силно разколебано, което предвещава и края на тяхната ера. – б. р.

ГЛАВА ДВАЙСЕТА

Бовоар разпредели задачите.

Лакост трябваше да проучи живота на Мадлен Фавро. Ивет Никол – да изготви списък на доставчиците на ефедрин и да провери кой наскоро е изпълнявал поръчки в района. Лемио щеше да помага на Гамаш и Бовоар.

– Не е честно! – възрази Никол, смаяна от грешната преценка на Бовоар. – Лемио пръв започна да проучва епилепсията, или каквото там беше.

– Ефедрина – поправи я Бовоар. – Не можа ли да запомниш?

– Нали винаги мога да го проверя.

Бовоар се обърна и изгледа укорително Гамаш, за да даде на шефа си да разбере колко неадекватна е тази жена.

– Искам да кажа – продължи Никол, явно без да съзнава какво впечатление е направила, – че след като е започнал нещо, трябва да го довърши.

– Това някакво ново правило ли е? – сопна се Бовоар. – Тук не сме в детската градина и решенията не се обсъждат. Изпълнявай заповедта.

– Слушам.

Никол сърдито се оттегли към бюрото си, без да обръща внимание на опита на Лемио да привлече вниманието ѝ и да се усмихне в знак, че съжалява.

След като началниците излязоха, а техниците отидоха да вършат нещо в друга част на залата, Никол извади мобилния си телефон. Вибрирал бе през цялата оперативка, но нямаше как да вдигне. Можеше да е катастрофално.

– Oui, allô.

– Кажи ми какво стана – нареди познат глас.

Никол разказа и от другата страна последва пауза.

– Това не ми харесва – каза след малко мъжът. – Трябва да си с Гамаш. Нещо грешно ли направи? Ядоса ли го по някакъв начин?

– Разбира се, че не. Дори уцелих причината за смъртта. Докато всички твърдяха, че е умряла от някакво вещество, аз казах, че е от уплаха. Началникът се съгласи с мен,

– Чакай малко. Изложила си го пред целия екип?

– Не е толкова трудно.

– Аз какво ти приказвах? Какво съм те учил? Недей да му противоречиш.

– Какво? Искаш просто да се съгласявам ли?