Жестокият месец

– Трябва да покрием максимален обем работа за по-кратко време – продължи началникът. – Инспекторе, искам с полицай Лемио да се разделите и да разпитате всички свидетели на убийството.

– А вие? – попита Бовоар.

– Ще говоря с Жана Шове.

Бовоар хвана шефа си за лакътя и го заведе на няколко крачки от Лемио.

– Трябва и аз да дойда – прошепна.

– На разпита на медиумката ли? Защо?

– Ами... – Бовоар погледна към имението „Хадли“, после извърна очи настрани. – Така може би е по-добре. Онзи сеанс не е бил просто гледане на карти или използване на уиджа43, с което някога се забавляваха майка ми и приятелките ѝ. Жана Шове е вещица.

– Да не мислиш, че ще призове духовете срещу мен? – Гамаш изрече тези думи сериозно, не с подигравка. Сякаш искрено се интересуваше какво мисли подчиненият му.

– Не вярвам в духове – заяви Бовоар. – Мисля, че са измислени с определена цел.

– Каква?

– Жена ми говори за ангели. Иска ѝ се да вярва в ангелите хранители, защото така се страхува по-малко, чувства се по-малко самотна.

– А злите духове, и те ли са измислени?

– Така мисля. От родителите и църквата, за да се страхуваме и да сме послушни.

– Значи злите духове всяват страх, а ангелите го успокояват?

– Мисля, че всичко е във въображението ни. В убежденията ни. Мадлен Фавро е вярвала в духове и това я е убило. Ако не вярваше, нямаше да се уплаши толкова, че ефедринът да спре сърцето ѝ. Вие самият го казахте. Умряла е от уплаха. Била е убита от това, в което е вярвала. От човек, който се е възползвал от убежденията ѝ. Вие вярвате в неща, в които аз не вярвам. Опасявам се, че тази жена ще се възползва. Ще влезе в ума ви.

– Медиумката ли? Мислиш, че ще се промъкне в главата ми и ще използва срещу мен това, в което вярвам?

Бовоар кимна, без да отмества поглед от този на шефа си, колкото и неловко да се чувстваше. Много мразеше подобни неща – нещата, които не разбираше.

– Знам, че го казваш, защото си загрижен за мен – каза Гамаш, като се вгледа в лицето му. – Но моите убеждения успокояват, не убиват. Те са моята същност, Жан Ги. И никой не може да ми навреди чрез тях, защото те са неразделна част от мен.

– Вие вярвате в духове – не се отказваше Бовоар. – Знам, че не ходите на църква, но вярвате в бог. Представете си, че тя призове злите духове. Какво ще направите тогава?

– Сигурно ще повикам на помощ ангелите – усмихна се Гамаш. – Виж, Жан Ги, рано или късно в живота човек се сблъсква с този въпрос. В какво вярвам? Аз вече имам отговор. И ако той ме убие, така да бъде. Но няма да избягам.

– Не ви карам да бягате, а да приемете помощта ми. Нека да дойда с вас.

Гамаш махна пренебрежително:

– Имаме прекалено много неща за вършене. Хващай се на работа.

Бовоар отново се вгледа в очите на Гамаш, после отмести поглед. Даде си сметка какво ще убие главния инспектор. Нямаше да е зъл дух или демон. А собствената му гордост.

43 Дъска за контактуване с призраци, върху която най-често са изписани буквите от азбуката, цифрите и думите „да“, „не“, „здравей“ и „довиждане“, както и различни символи и изображения. – б. р.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА

– Чух, че сте вещица.

– Предпочитам да ме наричат уиканка. Предполагам, че сте католик.

Гамаш вдигна вежди. Жената пред него навярно бе около четирийсетте, макар че точната ѝ възраст трудно можеше да се определи. Инспекторът си помисли, че сигурно и като дете е изглеждала на средна възраст. Носеше практична пола и обувки с ниска подметка. Пуловерът ѝ бе с добро качество, макар и старомоден. Детективът се запита откъде ли го е взела? От майка си? От магазин за дрехи втора употреба? Оставаше да си сложи сукман и щеше да заприлича на героиня от книгите на Беатрикс Потър44, които той купуваше за Флоранс. Чертите ѝ бяха остри, очите – сиви. Гамаш имаше чувството, че разпитва горско същество. Много умно при това.

– Не съм особено религиозен – отвърна.

Дали Бовоар бе прав? Дали тази жена се опитваше да проникне в ума му? Така или иначе, Жан Ги бъркаше – нещата, в които Гамаш вярваше, бяха навсякъде другаде, но не и в главата.

– Уиканка ли? – попита.

– Практикуваща – усмихна се жената леко, но добронамерено.

Седяха в дневната на пансиона, до запалената камина. Очертаваше се топъл ден, но огънят не беше излишен. Стаята бе елегантно и семпло обзаведена – изненада за всеки, който се запознаеше първо с Габри, а после с жилището му. Гамаш се питаше кое е по-искрено: превзетото държание на хотелиера или скромният му уютен дом.

– Търсихме ви вчера. Бихте ли ми казали къде бяхте?

– Разбира се. Но искам първо да ми отговорите на един въпрос. Мадам Фавро убита ли беше?

– Габри не ви ли каза?

– Каза ми. Но също така ми заяви, че е написал „Продуцентите“ и Мел Брукс му е откраднал сценария, а Рут му е баща.

Гамаш се засмя:

– Способен е да казва само по една истина на ден. За съжаление, новината за мадам Фавро е вярна. Била е убита.

Жана затвори очи за момент и въздъхна:

– Ефедрин?

– Значи ви е казал две истини – призна Гамаш. „Този проклет Лемио“, помисли си.

– Какво е ефедрин?