Читаем Жрицата на змията полностью

Фернандо разбра. Невъзможно беше да се добере до брега. Трябваше да дири друго пристанище, по-безлюдно. Избута лодката назад. Но пътят му вече бе отрязан. Беше обсаден. Отвред го стрелкаха алчни светещи зеници, зъбеха се грозни челюсти, скърцаха зъби. Чудовищата се трупаха край тях, прекатерваха се едно връз друго, боричкаха се, заканваха се.

Такова дяволско сборище!

Той стреля в първата зинала уста. Звярът скочи, зашиба с опашка. В същия миг участта му бе решена. Другарите му се нахвърлиха стръвно отгоре му и потънаха с него.

Ала крокодилското множество не оредя. Не отстъпи. Напротив, като че ли се настърви повече. Загуби търпение. Надигна се.

— Става горещо! — опита да се пошегува Фернандо.

Но не се доизказа.

Кайманите полудяха, зашибаха с опашки, заблъскаха се и се пръснаха на всички страни.

— Гледай! — изкрещя Жак Камюс.

Фернандо се обърна.

Това, което видя, вледени кръвта му. От другия край на реката се задаваше някакво водно страшилище. Главата му се полюляваше на височина десетина метра, откроена върху звездното небе. Очите му светеха като два зелени илюминатора. Устата му съскаше, не, по-право фучеше като локомотив.

Чудовището достигна лодката, огъна дългата си шия. Главата му се застоя за миг над нещастните хора, загледа ги с немигащите си очи. Надигнатата от движението му. Вълна подхвърли лодката, размята я. Вътре плисна цяло ведро вода. Фернандо и Жак едва се удържаха в пейките, вцепенени, парализирани, втренчили поглед в ужасните очи, в адските им пламъчета. Забравили бяха, че имат оръжие, пушки, че имат и бомби. Впрочем какво ли биха помогнали те срещу тая бясна грамада от ярост и мощ? Но все пак поне да се пребореха! Поне един опит за борба! Стояха и чакаха бездейни участта си. Всичко беше изчезнало — живот, мечти, амбиции — всичко! Остана само страхът, неописуемият ужас пред непознатата, дори свръхестествена заплаха. Тъй се сковава, замръзва в безсмислен ужас и обречената птичка под изцъкления поглед на кротала.

Изведнъж великанът се обърна рязко и отплува надолу по реката, натам, отдето долиташе задъханото грухтене на бягащите крокодили.

Когато главата му се отдалечи на тридесет-четиридесет метра, хората видяха опашката му, която изплющя до тях като гигантски камшик.

Втора вълна, по-висока от първата, преля през борда. Лодката започна да потъва. Фернандо и Жак свалиха шлемовете си и се заловиха да изгребват водата. Гребяха упорито, задъхано няколко минути, готови всеки миг да се хвърлят в реката и да заплуват към брега. Най-сетне усетиха, че лодката се издига над повърхността, престана да се пълни при всяко поклащане.

Двамата се отпуснаха на пейката. Бяха живи, оцелели. Но всичките им провизии и оръжие бяха мокри. Реката изглеждаше пуста, не се виждаха ни крокодилите, нито чудовището.

Фернандо облиза пресъхналите си устни.

— Това пък какво беше?

Камюс премисляше нещо.

— Поне четиридесет метра! — промълви той. — Динозавър!

— Или змия. Змията, която е видял Боян Симов.

Французинът добави замислен:

— Утита каза: Скритата река, Водната смърт, Мъртвата гора. Как мислиш — Водната смърт? Не е ли това Водната смърт? Какво ли ни чака още?

Фернандо сложи ръка на коляното му.

— Колкото са по-големи опасностите, толкова е по-примамлива плячката! По-сладка!

— Та нали само това ни води тук — отвърна Камюс. — Без тая мисъл да съм се махнал отдавна.

Фернандо отсече:

— Ще се махнеш. И то позлатен. Ел Дорадо. Милионер… Но преди това да слезем на брега, да си отдъхнем. Заслужихме си почивката.

Пирогата зари в тинята. Двамата скочиха на сухо и я изтеглиха извън водата. Огледаха мястото, където бяха спрели.

Непрогледен мрак.

— Да опънем хамаците! — предложи Фернандо и Камюс тутакси се залови да му помогне.

В този миг нещо бръмна край ушите им. На метър от тях в едно дърво се заби стрела. Фернандо светна с електрическото си фенерче, колкото да разбере посоката, откъдето бе дошла стрелата, извади пистолета и стреля два пъти нататък.

Никой не отговори, никой не изохка, не се чу дори шум от бягащи стъпки. Фернандо притича натам, следван от Камюс, светна отново с фенера, опипа с него всяко кътче, всеки храст — никой! А по-отдалеч стрелата не можеше да дойде. Нямаше да се забие с такава сила.

— Като привидения! — изруга той. — Ако бях индианец, щях да кажа, че са злите духове.

Камюс пошепна в ухото му:

— Я по-добре да влезем в лодката! Утре ще дремнем някъде. Аз вече загубих желание за сън.

И Фернандо чувствуваше надигащата се заплаха.

— Какъв сън! — съгласи се той. — Сън, когато всеки миг диваците могат да те нанижат със стрелите си…

Върнаха се обратно. Фернандо измъкна стрелата и я разгледа.

Охо! Не беше индианска! Техните са по-къси, груби. А тази — тънка, дълга повече от метър, острието и чисто, без отрова. И още нещо — снопче дълги коси, привързани към острието.

Стрела с коси!

Утита спомена за тях. Чуха го, когато подслушваха на вратата.

Предупреждение. Закана.

Фернандо подсвирна.

— При тоя знак Утита се върнал. Какво ще правим ние?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Тайная слава
Тайная слава

«Где-то существует совершенно иной мир, и его язык именуется поэзией», — писал Артур Мейчен (1863–1947) в одном из последних эссе, словно формулируя свое творческое кредо, ибо все произведения этого английского писателя проникнуты неизбывной ностальгией по иной реальности, принципиально несовместимой с современной материалистической цивилизацией. Со всей очевидностью свидетельствуя о полярной противоположности этих двух миров, настоящий том, в который вошли никогда раньше не публиковавшиеся на русском языке (за исключением «Трех самозванцев») повести и романы, является логическим продолжением изданного ранее в коллекции «Гримуар» сборника избранных произведений писателя «Сад Аваллона». Сразу оговоримся, редакция ставила своей целью представить А. Мейчена прежде всего как писателя-адепта, с 1889 г. инициированного в Храм Исиды-Урании Герметического ордена Золотой Зари, этим обстоятельством и продиктованы особенности данного состава, в основу которого положен отнюдь не хронологический принцип. Всегда черпавший вдохновение в традиционных кельтских культах, валлийских апокрифических преданиях и средневековой христианской мистике, А. Мейчен в своем творчестве столь последовательно воплощал герметическую орденскую символику Золотой Зари, что многих современников это приводило в недоумение, а «широкая читательская аудитория», шокированная странными произведениями, в которых слишком явственно слышны отголоски мрачных друидических ритуалов и проникнутых гностическим духом доктрин, считала их автора «непристойно мятежным». Впрочем, А. Мейчен, чье творчество являлось, по существу, тайным восстанием против современного мира, и не скрывал, что «вечный поиск неизведанного, изначально присущая человеку страсть, уводящая в бесконечность» заставляет его чувствовать себя в обществе «благоразумных» обывателей изгоем, одиноким странником, который «поднимает глаза к небу, напрягает зрение и вглядывается через океаны в поисках счастливых легендарных островов, в поисках Аваллона, где никогда не заходит солнце».

Артур Ллевелин Мэйчен

Классическая проза
Плексус
Плексус

Генри Миллер – виднейший представитель экспериментального направления в американской прозе XX века, дерзкий новатор, чьи лучшие произведения долгое время находились под запретом на его родине, мастер исповедально-автобиографического жанра. Скандальную славу принесла ему «Парижская трилогия» – «Тропик Рака», «Черная весна», «Тропик Козерога»; эти книги шли к широкому читателю десятилетиями, преодолевая судебные запреты и цензурные рогатки. Следующим по масштабности сочинением Миллера явилась трилогия «Распятие розы» («Роза распятия»), начатая романом «Сексус» и продолженная «Плексусом». Да, прежде эти книги шокировали, но теперь, когда скандал давно утих, осталась сила слова, сила подлинного чувства, сила прозрения, сила огромного таланта. В романе Миллер рассказывает о своих путешествиях по Америке, о том, как, оставив работу в телеграфной компании, пытался обратиться к творчеству; он размышляет об искусстве, анализирует Достоевского, Шпенглера и других выдающихся мыслителей…

Генри Валентайн Миллер , Генри Миллер

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века