Златното рандеву

— Вие я убихте, Картър — заяви най-сетне той. Гласът му беше рязък и напрегнат. — Убихте я. Видях го, видяхме го всички. Една… беззащитна жена. — Взря се в мен и ако пак възнамеряваше да ми направи предложение за работа, сега по лицето му не виждах и следа от такова намерение. — Убихте я!

— Жена, как не! — казах ожесточено аз. Наведох се издърпах шапката на сестрата и безмилостно отскубнах залепената перука, за да открия черната ниско подстригана коса. — Симпатична, нали? Последен парижки модел. И беззащитна! — Грабнах торбата, обърнах я, изпразних съдържанието и на килима, наведох се и се изправих с нещо, което първоначално е било ловджийска двуцевка; цевите бяха отрязани така, че да останат 15 см дълги, дървеният приклад бе махнат, за да се оформи един груб, но могъщ пистолет. — Виждали ли сте някога преди един от тези, мистър Биърсфорд. Производство на вашата страна, струва ми се. Наричат го „танкче“ или нещо подобно. Изстрелва оловни сачми и от мястото, където възнамеряваше да го използува нашата „сестра“, щеше да направи празна дупка посред всички ви. Беззащитна! — Обърнах се към Булен, който все още бе насочил пистолета си към другата „сестра“. — Това лице въоръжено ли е, сър?

— Скоро ще разберем — каза мрачно Булен. — Носиш ли оръжие, приятелче?

„Сестрата“ го изруга с две типични англосаксонски думи с нисък, забъркан глас. Булен не го предупреди, размаха колта и стовари дръжката му върху лицето и слепоочието на мъжа. Той се олюля и залитна. Улових го, задържах го с едната ръка, докато с другата раздрах роклята отпред в измъкнах един автомат с отрязана цев от един филцов кобур под лявата му ръка, после го пуснах. Той пак се олюля, строполи се на кушетката, а после се търкулна на пода.

— Нима… нима това е необходимо? — Гласът на Биърсфорд бе все така дрезгав и напрегнат.

— Дръпнете се всички назад! — властно заповяда Булен. — Застанете до прозорците и далеч от тези двамата, нашите приятели Карерас. Те са страшно опасни и може да се опитат да ви използват за прикритие. Макдоналд, чудесно извършено! Но следващия път стреляй така, че да убиеш. Заповед! Поемам пълната отговорност. Доктор Марстън, донесете моля необходимото, за да се погрижите за ръката на Карерас. — Изчака Марстън да излезе, после се обърна към Биърсфорд с горчива усмивка. — Прощавайте, че ви развалих приема, мистър Биърсфорд. Но уверявам ви, всичко това бе крайно необходимо.

— Но… но насилието… стрелбата…

— Те убиха трима от хората ми през последните двайсет и четири часа.

— Те какво!

— Бенсън, Браунел и офицер Декстер. Убиха ги. Браунел беше удушен. Бенсън бе удушен или застрелян. Декстер лежи мъртъв в радиокабината с три куршума в стомаха и, бог знае, колцина още щяха да умрат, ако Старши офицер Картър не беше ги спипал.

Огледах белите, напрегнати и все още недоумяващи лица, които не можеха да проумеят думите на капитана, тъй като шокът, страхът и истерията бяха парализирали мисълта им, трябваше да си призная, че от всички тях старият Биърсфорд най-бързо схвана ситуацията и бързо проумя как да се оправи сред тази мъгла на лудо изумление.

— Но… искам да кажа, капитане, какъв дял може да има във всичко това един стар инвалид като мистър Сердан?

— Според мистър Картър Сердан изобщо не е никакъв старец… просто се е гримирал на такъв. И също така според мистър Картър, ако Сердан е инвалид, както се предполага парализиран от кръста надолу, то вие ще бъдете свидетел на едно съвременно чудо на оздравяване веднага щом той дойде на себе си. Доколкото разбрахме, Сердан изглежда е водачът на тази шайка убийци. Не знаем още.

— Но какво, в името на бога, се крие зад всичко това? — запита Биърсфорд.

— След малко ще разберем — заяви твърдо Булен. После хвърли поглед към Карерас баща и син. — Елате тук вие двамата.

Те пристъпиха, последвани от Макдоналд и Томи Уилсън. Карерас Старши бе увил с носна кърпа ръката си в не съвсем успешен опит да спре кървенето, а погледът му бе изпълнен с омраза. Тони Карерас, наопаки, изглеждаше спокойно безгрижен, дори леко учуден. Реших да го наблюдавам много внимателно. Имаше някакъв фалш в неговото спокойствие.

Спряха на няколко крачки. Булен каза:

— Мистър Уилсън!

— Сър?

— Това „танкче“ на нашия покоен приятел тук. Вдигни го!

Уилсън го вдигна.

— Мислиш ли, че можеш да го използваш? И не насочвай тази проклетия към мен — добави прибързано той.

— — Мисля, че да, сър. — Сердан и така наречената му „сестра“. Зорко око по тях. Опитат ли нещо… — Булен остави мисълта си недовършена. — Мистър Картър, Карерас и синът му може да са въоръжени.

— Да сър. — Минах предпазливо зад Тони Карерас, за да се пазя настрана от огъня на Булен и Макдоналд, улових палтото му за яката иго дръпнах грубо надолу през раменете, докато стигна до лактите.

— Изглежда, че не го вършите за пръв път, мистър Картър — каза спокойно Тони Карерас. Хладнокръвен клиент беше, прекалено хладнокръвен, за да го харесвам.