Златното рандеву

— Истинска непоправима ваша черта, Картър — каза бавно той. Наведе се и огледа окървавения ми крак. — Прострелян с три куршума, кракът ви изглежда доста натрошен и все пак забелязвате една така малка подробност като петънцето кръв по устата на капитан Булен. Безсилен сте и това ме радва; ако капитанът, офицерите бяха като вас и екипажът ви изключително от такива мъже като самия вас, никога не бих могъл да се доближа на хиляди мили до „Кампари“. Що се отнася до доктора, той скоро ще дойде. Сега се грижи за един човек на мостика.

— Нашия Трети офицер? Джемисън?

— На мистър Джемисън вече не може да се помогне — рязко заяви той. — Сигурно и той бе решил да се прави на герой като капитан Булен; и той като капитан Булен плати за глупостта си. Мъжът на кормилото бе улучен в ръката от случаен куршум — Той се обърна към пасажерите. — Няма какво повече да се безпокоите за личната си безопасност. Сега „Кампари“ е напълно в мои ръце и ще остане така. Обаче вие не влизате в моите планове и до два-три дни ще бъдете прехвърлени на друг кораб. Междувременно всички ще се храните, живеете и спите в този салон: не мога да отделя индивидуални пазачи за всяка кабина. Ще ви бъдат донесени дюшеци и одеяла. Ако ни съдействувате, можете да живеете сравнително удобно. Действително няма от какво повече да се страхувате.

— Какъв е смисълът на това дяволско насилие, Карерас? — Гласът на Биърсфорд леко трепереше. — Тези главорези, тези убийци. Какво ще кажете за тях? Кои са те? Откъде дойдоха, за бога? Какво възнамерявате да правите? Вие сте луд, луд, съвършено Луд. Надявате се да се измъкнете след всичко това?

— Можете да използувате тази мисъл за свое утешение. Ха, докторе, ето ви и вас. — Той протегна дясната си ръка, огъната в окървавената му носна кърпа. — Прегледайте това.

— Проклет да сте и вие, и ръката ви! — каза горчиво доктор Марстън. Старецът трепереше. Вероятно видът на мъртвите и умиращите го беше разстроил, но пък го беше и вбесил. — Тук има други с по-сериозни наранявания и аз трябва.

— Вие трябва да разберете, че отсега нататък аз и само аз издавам заповедите — прекъсна го Карерас. — Ръката ми. Веднага. А, Хуан! — обърна се той към един висок, слаб и мургав мъж, който току-що бе влязъл с навита под мишница карта. — Дай това ей там на мистър Картър. Ей го онзи, да! Мистър Картър, капитан Булен каза — и аз го долавям от доста часове, — че сме се насочили към Насау и ще бъдем там след по-малко от четири часа. Очертайте един курс, който ще ни отдалечи от Насау, на изток, някъде между островите Голям Албако и Елефтера и после приблизително север северозапад в Северния Атлантик. Боя се, че собствените ми познания по навигация са доста остарели. Отбележете приблизителните часове за смяна на курсовете.

Взех картата, молив, успоредни линеали и делители и я положих на коляното си. Карерас каза предвидливо:

— Защо не казвате „сам си вършете гадната навигация“ или нещо подобно в този смисъл?

— Каква полза? — казах уморено аз. — Вие не бихте се поколебали да строите всички пасажери и да ги разстреляте един по един, ако откажа да ви сътруднича.

— Приятно е да се работи с човек, който вижда и приема невъзвратимото — усмихна се Карерас. — Но вие далеч надценявате моята жестокост. По-късно, мистър Картър, когато ви оправим, вие ще станете постоянна принадлежност към мостика. За нещастие, надявам се разбирате, че вие сте единственият останал палубен офицер?

— Ще трябва да си вземете някоя друга принадлежност към мостика — казах му горчиво аз. — Бедрената ми кост е раздробена.

— Какво? — той ме погледна изкъсо.

— Усещам я как стърже. — Сгърчих лице да ме види как усещам стъргането. — Доктор Марстън скоро ще го потвърди.

— Все ще измислим нещо — каза спокойно Карерас. Присви очи, докато доктор Марстън преглеждаше ръката му. — Показалецът — ще трябва ли да се отстрани?

— Не мисля. Местна упойка, малка операция и се надявам да го спася. — Карерас не знаеше опасността, на която се подлага — оставеше ли старият Марстън да го лекува, можеше да си загуби цялата ръка. — Но това ще трябва да се направи в моята амбулатория.

— Може би е време да отидем всички в амбулаторията. Тони, провери машинното отделение, радарната кабина, всички дежурни. Погрижи се всички да са под наблюдение. После занеси тази карта на мостика и гледай кормчията да извърши необходимите изменения на курса в подходящо време. Човекът на радара да бъде под непрестанно наблюдение и да докладва и най-дребните обекти, забелязани на екрана. Мистър Картър е напълно способен да определи курс, който ще ни закара по средата на островите Елефтера. Двама души да отнесат мистър Сердан в каютата му. Доктор Марстън, можем ли да отнесем тези хора долу в амбулаторията ви, без да застрашим живота им?

— Не зная. — Марстън довърши временната превръзка на ръката на Карерас и отиде при Булен. — Как се чувствувате, капитане?