Златното рандеву

— Чухте ме, нали? Какво искате от мен, да ставам герой? — Посочих си крака. — Вижте докъде ме докара геройството.

— Никога не бих го повярвала? — Цветни петна се появиха на бледите и бузи. — Вие. Каните се да помогнете на … този звяр, този убиец?

— Не го ли сторя — казах аз, — той ще се залови с вас. Може би ще ви натроши пръстите един по един или ще ви измъкне зъбите пак един по един с клещите на доктор Марстън — и то без упойка. Не казвам, че ще го направи, но като нищо би могъл.

— Не се боя от мистър Карерас — заяви предизвикателно тя. Обаче бе по-бледа от когато и да било.

— Значи е време да се поуплашите — отрязах я аз. — Е, Карерас?

— Плавали ли сте из Северния Атлантик, мистър Картър? Искам да кажа, между Европа и Америка?

— Много пъти.

— Добре. — Той посочи картата. — Един кораб напуска Клайд и плава за Норфолк, Вирджиния. Искам да екипирате курса, който той би поел. Всяка книга за справка, която бихте желали, ще ви бъде донесена.

— Не ми трябва нищо. — Взех молива му. — На север около Ирландия, така, леко изравнен огромен кръг по южния леден курс, така, до тази точка далеч на югоизток от Нюфаундленд. Кривата към север изглежда странна, но това е само поради изпъкналостта на картата. Това е най-краткият курс.

— Вярвам ви. И след това?

— Малко след като курсът се отклони от главната посока към Ню Йорк приблизително тук и се приближава към Норфолк малко или много откъм изток, североизток. — Извих си главата да опитам да погледна към вратата на лазарета. — Какъв е този шум? Откъде идва? Звучи ми като приковаващо оръжие или като пневматично длето.

— По-късно, по-късно — каза раздразнено той. Разви друга карта и нервността изчезна от лицето му. — Прекрасно, Картър, прекрасно. Вашата диря съвпада почти напълно с информацията, която имаме тук.

— За какъв дявол ме питахте…

— Проверявам двойно всичко, мистър Картър. Този кораб ще трябва да пристигне в Норфолк точно в десет часа вечерта в събота, след два дни. Ни по-рано, ни по-късно: точно десет часа. Ако искам да пресрещна кораба призори същия ден, къде ще стане пресичането?

Запазих въпроса за себе си.

— Утрото при тази дължина и по това време е пет часа. Разлика около пет минути. С каква скорост ще се движи този кораб?

— Разбира се. Глупаво от моя страна. Десет възли.

— Десет възли. Седемнайсет часа. Сто и седемдесет морски мили. Точката на пресичане е тук.

— Точно. — Той пак направи справка в картата си. — Точно. Съвсем задоволително. — Погледна листче хартия в ръката си. — Сегашното ни местоположение е 26.52 север, 76.33 запад, приблизително, разбира се. Колко време ни е нужно да стигнем до тази пресечна точка?

— Какво трополи отвън? — викнах аз. — Каква дяволия пак сте намислили, Карерас?

— Отговорете на въпроса ми! — рязко отсече той. Прибра картите.

— Каква е скоростта ни сега? — запитах го аз.

— Четиринайсет възли.

— Четиридесет и три часа — казах след минута. — Сигурно! — Четиридесет и три часа — рече бавно той. — Сега е четвъртък, десет часа сутринта, и аз трябва да осъществя своето рандеву в пет часа сутринта в събота. Господи, само четиридесет и три часа. — Първата сянка на тревога падна върху лицето му. — Каква е максималната скорост на „Кампари“?

— Осемнадесет възли. — Долових погледа на Сюзън. Всичките и илюзии за Старши офицер Картър рухваха.

— Ха! Осемнадесет! — Лицето му се избистри. — И при осемнадесет възли?

— При осемнадесет възли можете да разбиете стабилизаторите и да пробиете „Кампари“ — му казах аз. Това не му хареса.

— Какво имате предвид? — запита ме той.

— Имам предвид, че ви предстоят неприятности, Карерас. Големи неприятности. — Погледнах прозореца. — Не мога да видя морето, но го чувствувам. Ненормално дълбоко мъртво вълнение. Попитайте който и да е рибар от Бахамите какво означава това точно по това време на годината и той ще ви каже. То може да означава само едно нещо, Карерас, тропическа буря и най-вероятно ураган. Вълнението идва от изток и именно там лежи ядрото на бурята. Може би още на двеста мили оттук, но е факт. И вълнението става все по-силно. Не сте ли забелязали? Става по-силно, понеже класическият път на тези урагани в района е запад-северозапад, при скорост десет до петнайсет мили в час, а ние се движим на север от изток. С други думи, ураганът и „Кампари“ са в курс на срещане. Време е да се вслушате в прогнозите за времето, Карерас.

— Колко ще трае при осемнайсет възли? — той настоя.

— Трийсет и три часа. Приблизително. При добро време.

— А курсът?

Нанесох го и го погледнах.

— Несъмнено същия, който имате на тази карта.

— Така е. Каква е дължината на вълната за съобщения за времето?

— Няма дължина на вълната — казах сухо аз. — Ако от Атлантика на запад се придвижва ураган, всяка радиостанция по източното крайбрежие фактически няма да предава нищо друго.

Той прескочи до телефона на Марстън, говори няколко минути с мостика и нареди да се пътува с максимална скорост и да се слушат съобщенията за времето. Когато свърши, аз казах:

— Осемнадесет възли. Добре, аз ви предупредих.