Златното рандеву

— Какво би сторил вашият капитан при подобни обстоятелства? Трябва да разполагам с колкото се може повече време. — Той загледа спящия Булен, който продължаваше да бълнува.

— Обърнете и плавайте във всяка възможна посока освен на север. Трябва да мислим и за пасажерите си. Те не искат морска болест.

— Боя се, че здравата ще се разболеят от нея, но целта оправдава средствата.

— Да — казах бавно аз. Разбрах какво чука по палубата. — Уважителна причина. За патриот, какъвто сте вие, Карерас, каква по-добра причина може да има? Раклите на генералисимуса са изпразнени. Останал без стотинка, режимът му загива. Единственото, което би спасило човек от Карибите, е кръвопреливането. Всъщност, преливането на злато. Този кораб, който ще пресрещнем, Карерас… колко милиарда злато носи?

Марстън се намираше в амбулаторията, изскочи и ме загледаха със Сюзън Биърсфорд, двамата после се спогледаха един-друг и Човек можеше да разчете в очите им диагнозата, поставена и от двамата: закъснелият шок ме беше направил полуумен. Разбрах, че и Карерас мисли нещо подобно: лицето и тялото му бяха замръзнали.

— Имате достъп до източник на информация, която е съвсем Непонятна за мен. Гласът му едва ли надвишаваше шепота. — Какъв е източникът, Картър? Бързо. — Няма източници, Карерас — ухилих му се аз. — Трябва ли да има?

— Никой не смее да си играе на котка и мишка с мен. — Беше тих и спокоен. — Източниците, Картър?

— Тук — посочих аз главата си. — Само тук. Този източник.

Той ме оглежда няколко секунди в хладно мълчание, после кимна леко. — Знаех го, откакто ви видях за първи път. Във вас има нещо. Боксовият шампион прилича на боксов шампион, дори и когато е в почивка. Опасният човек не може да изглежда другояче освен опасен, дори и в най-интимна ситуация, при най-невинни обстоятелства. Вие имате това качество. Тренирал съм се да откривам тези неща.

— Чувате ли? — казах аз на Сюзън. — Никога не сте го допускали, а? Мислехте ме като всеки друг, нали?

— Вие сте по-хитър, отколкото ви смятах, мистър Картър — измънка Карерас.

— Наричате проницателност това, когато човек събира две и две и установи, че правят четири. В такъв случай сигурно съм проницателен, но тогава не бих лежал тук със строшен крак. — Безцелното припомняне за моята безпомощност не вредеше. — Че генералисимусът се нуждае от пари… отдавна трябваше да го предвидя.

— Да?

— Да. Да ви кажа ли защо нашият телеграфист Браунел бе убит?

— Би било интересно.

— Защото вие засякохте едно известие, изпратено от двете семейства — Харисън и Къртис, които бяха повикани с каблограми от Кингстън. Това известие съобщаваше, че каблограмите са фалшиви, и ако ние научехме това, щяхме да проучим и проверим господата Карерас и Сердан много по-щателно, защото именно те заеха местата им. И работата е в това, че каблограмите, които получиха двете семейства, пристигнаха от вашата столица, което доказва мълчаливото съгласие на пощата, и оттам извода — със знанието на самото правителство. Правителството е собственик на пощата.

— Второ, във вашата страна има дълъг списък от чакащи за места в „Кампари“. Вие бяхте почти на края, но изведнъж мистериозно скочихте най-отпред, Казахте, че сте единствените, които могат да се възползуват от незабавното предимство за двата внезапно овакантени апартамента. Глупост. Някой властоимащ — и го голяма власт — е казал: „Карерас и Сердан ще са първи“. И никой не е възразил. Питам се, защо ли?

— Трето, въпреки списъка от чакащи никой в него не е от вашата националност, Карерас. Защото на хората от вашата националност не се позволява да пътуват с чужда кораби. И да добавя още, че ги пращат в затвор, щом се установи, че разполагат с чужда валута. Но на вас ви се позволи да пътувате — и при това платихте в щатски долари. Все още следите мисълта ми, нали?

Той кимна:

— Трябваше да поемем риска да платим с щатски долари.

— Четвърто, митничарите си затвориха очите за сандъците с вашите хора — и другите с оръдията. Това показва…

— Оръдия? — прекъсна ме Марстън. Той изглеждаше съвсем изумен. — Оръдия?

— Шумът, който чувате навън — рече спокойно Карерас. — Мистър Картър последователно ще ви обясни всичко. Бих искал — продължи той с нотка на съжаление — — да бяхме от една и съща страна на барикадата. Вие бихте ставали несравним лейтенант, мистър Картър. Сам можете да определите своята собствена цена.

— Горе-долу същото, което ми каза мистър Биърсфорд вчера — съгласих се аз. — Тези дни всички ми предлагат работа. Изглежда, че ми е провървяло.