Златното рандеву

— Да не искате да ми кажете — рече Сюзън, че татко ви е предложил… — Не се паникьосвайте — успокоих я аз. — Той промени мнението си. Е, Карерас, какво имаме. Съучастие на правителството по всички линии. И какво иска правителството? Пари? Отчаяна нужда. Броени са 350 милиона долара на разни оръжейни доставчици през последните една-две години за въоръжаване. Лошото беше, че на първо място генералисимусът никога не е разполагал с 350 милиона долара. Сега никой не купува захарта му, практически няма външна търговия, така че как би могъл един честен човек да се сдобие с пари? Лесно. Като ги открадне.

— Можем да минем без обидни намеци на лична почва.

— Както желаете. Може би въоръжен бандитизъм или пиратство в открито море звучи по-благородно от кражба. Не зная. Както и да е, какво краде той? Бонове, акции, дялове, разменна валута, чекове? В никакъв случай. Иска само нещо, което не може никога да се върне назад при него, и единственото, с което може да се сдобие в достатъчно количество, е златото. Вашият вожд, мистър Карерас — приключих разумно аз, — изглежда си има много широка шпионска мрежа в Британия и Америка.

— Ако някой е подготвен да вложи достатъчно капитал в подобна работа — каза равнодушно той, — широката шпионска мрежа не е нужна. Аз дори имам в кабината си пълните карти на товарите на кораба със златото. Всеки човек си има цената, мистър Картър.

— Би ми се искало и мен да ме пробва някой някой ден — казах аз. — Ето на. Американското правителство напоследък не скрива големия си успех да възвърне немалка част от златните си резерви, отишли в Европа през последните няколко години. Това злато трябва да се транспортира и част от него, залагам си ботушите, е в онзи кораб, който пресрещаме, фактът, че той ще пристигне в Норфолк доста след смрачаване, е сам по себе си твърде интересен. Но по-интересното е, че в този случай Норфолк положително означава флотската оперативна база Хямптън Роудс, където корабът може да се разтовари с максимална сигурност. АНорфолк, бих казал, е точката, която предлага най-късия път по суша до Форд Нокс, където ще бъде съхранявано златото. Колко злато, Карерас?

— Сто и петдесет милиона долара — каза спокойно той. — Пропуснали сте много малко. И нищо значително.

Сто и петдесет милиона долара. Разгледах наум сумата от няколко страни, ала не открих повод за коментар, затова казах:

— Защо се спряхте на „Кампари“?

— Предположих, че сте отгатнали и това. Фактически ние следяхме и други три кораба, всички кораби, които кръстосват по маршрута Ню Йорк—Карибите. Проучвахме известно време курсовете на всичките четири кораба. Вие бяхте най-подходящият.

— Добре сте преценили нещата, нали? Ако бяхте пристигнали два дни по-късно в Карачио…

— Един военен съд, фрегата, дежуреше и беше готов да ви пресече пътя под някой мирен претекст веднага щом напуснехте Савана. Аз бях на него. Но не стана нужда. — Това обясняваше кораба, който бяхме засекли на радарните си екрани през нощта след отплаването ни от Савана: не американски боен кораб, както си бихме помислили, а на генералисимуса. — Така беше много по-лесно, далеч по-задоволително.

— И разбира се — казах аз, — вие не бихте могли да използувате фрегатата за тази работа. Ако не беше кръстосващият рейс. Безнадеждно при лошо време. Без дериккранове за вдигане на тежки товари. И е подозрително, твърде много подозрително. Виж, „Кампари“… кой ще се загрижи за „Кампари“, ако се забави с няколко дни да пристигне на местоназначението си? Само централното управление и…

— За централното управление се погрижихме — каза Карерас. — Не мислите, че сме пренебрегнали очевидното, нали? Собствената ни радиостанция бе донесена на борда и вече е в действие. Мога да ви уверя, че се предава поток от съвършено задоволителни известия.

— Значи така сте го уредили. И „Кампари“ превъзхожда до скорост повечето товарни параходи; доста голям морски съд за всякакво време, има първокласен радар за откриване на други съдове и дериккранове за тежки товари. Имаме дори подсилени палуби за оръдейни платформи отпред и отзад. Повечето британски кораби от войната ги имат. Но предупреждавам ви, че трябва да бъдат подсилени отдолу със стоманени конзоли, въпрос на два дни работа. Без тях всяко нещо, което е повече от седем сантиметра, ще ги огъне и плочите ще хлътнат само след два изстрела.

— Два изстрела са ни предостатъчни.

Размислих върху тази последна забележка. Два изстрела. Изобщо нямаше никакъв смисъл. Какво възнамеряваше Карерас?

— За какво разговаряте вие двамата? — запита уморено Сюзън. — Усилени стоманени палуби, стоманени конзоли… за какво е всичко това?

— Елате с мен, мис Биърсфорд, и аз ще имам удоволствието лично да ви покажа за какво става дума — усмихна и се Карерас. — Освен това сигурен съм, че добрите ви родители се безпокоят за вас. Ще се видим по-късно, мистър Картър. Елате, мис Биърсфорд.

Тя ме погледна колебливо. Казах й: