Златното рандеву

— Вратата беше заключена с катинар. От външната страна. Вчера сутринта сложихме нов. Няма го. Някой е заключил отвътре.

Не знаех колко от казаното достига до нея. Бученето на морето, барабаненето на дъжда, фучащият в мрака откъм север вятър, свирещ пискливата си погребална песен връз такелажа, сякаш поглъщаха и отнасяха думите ми още щом ги произнесях. Придърпах я до мизерното прикритие на един вентилатор и следващите и думи наистина показаха, че е чула и разбрала почти всичко от казаното.

— Оставили са пазач? Просто за в случай, че някой нахълта? Как би могъл човек да нахълта. Всички сме заключени и охранявани.

— Както Карерас Младши каза, неговият старец не оставя нищо на случайността. — Поколебах се. После, не знаейки какво друго да кажа, продължих: — Нямам право да го сторя. Но трябва. Безразсъден съм. Искам да ви използувам за примамка — да ми помогнете да измъкнем онази личност оттам.

— Какво искате да сторя?

— Чудо момиче! — Стиснах и ръката. — Почукайте на вратата. Издърпайте си качулката и се покажете на прозореца. Той положително ще запали някоя лампа или ще светне с фенерче и като види, че е момиче… е, ще се учуди, но няма да се уплаши. Ще поиска да провери.

— И тогава вие… вие… — Да.

— Само с един сгъваем нож! — каза тя с треперещ глас. — Много сте уверен в себе си.

— Никак не съм уверен. Но ако не направим нещо или не сполучим, все едно, ще се наложи веднага да скочим през борда. Готова ли сте?

— Какво възнамерявате да правите, като влезете вътре? — Беше уплашена и го усукваше. И аз не бях кой знае какво цвете за мирисане.

— Ще изпратя сигнал SOS на честотата за бедствие. Ще предупредя всеки кораб в улавящия обхват, че „Кампари“ е завладян чрез сила и се кани да пресрещне кораб, носещ товар злато на това и това място. За няколко часа цяла Северна Америка ще знае местоположението и веднага ще задействува.

— Да. — Настъпи дълга пауза. — Ще задействува. Първата реакция ще бъде, че Карерас ще открие липсата на своя човек… и къде мислите да го скриете?

— В Атлантика. Тя потръпна леко, после заяви уклончиво:

— Струва ми се, че Карерас ви познава по-добре от мен… Пазача го няма. Ще знаят, че е виновен някой от екипажа. Скоро ще разберат, че единственият часовой, който не е бил буден докрай, е в момента в лазарета. — Тя замълча за миг, после продължи тъй тихо, че едва я чувах сред бурята. — Просто виждам как Карерас ви разкъсва превръзката на крака и открива, че бедрото ви не е счупено. Знаете ли какво ще стане тогава?

— Няма значение.

— За мен има! — изрече тя спокойно, деловито, сякаш думите и нямаха никакъв особен смисъл. — И нещо друго. Казахте, че за два часа всеки ще знае нашето положение. Двамата радисти, поставени от Карерас на „Тикондерога“, ще узнаят веднага и незабавно ще уведомят Карерас на „Кампари“.

— След като приключа в радиокабината, никой повече не ще може да приема или предава оттам.

— Добре. Значи, ще строшите уредбата. Само това ще бъде достатъчно за Карерас да разбере какво сте сторили. А не можете да строшите всички радиоприемници на „Кампари“. Не можете, например, да се доберете до радиоприемника в салона за гости. Всички ще узнаят, казвате вие. Това значи, че генералисимусът и правителството му също ще узнаят; тогава всички радиостанции на острова не ще предават нищо друго освен непрекъснати съобщения. Карерас не може да не ги улови.

Не казах нищо. Смътно си помислих, че изглежда съм загубил много кръв. Нейният ум работеше десет пъти по-бързо и по-бистро от моя, но това с нищо не ни помагаше в създалата се ситуация. Тя продължи:

— Вие и боцманът изглеждате много уверени, че Карерас не ще ни остави — пасажерите и екипажа — живи. Може би защото си мислите, че не може да остави свидетели, та каквато и полза да има генералисимусът от тези пари, реакцията на цял свят ще бъде такава, че ще направи положението му критично, когато разбере какво е направил. Може би…

— Реакция! — казах аз. — Реакция! Британският и американският флот и въздушните сили ще бъдат на прага му на другата сутрин и това ще бъде неговият край. Дори и Русия няма да му подаде ръка за помощ, те не биха го сторили, както не биха изстреляли и ракета. Разбира се, че не може да си позволи някой да узнае. Иначе ще бъде свършен, фактически той не би си позволил дори някой да узнае, че е правен подобен опит. И щом Карерас разбере за изпратените от вас сигнали SOS, ще се избави от всички свидетели, ще отклони курса, ще се прехвърли на очакващия го друг кораб и толкова.

Стоях, без да кажа нищо. Чувствувах мозъка си притъпен, натежал и уморен, също и тялото. Опитвах да си внуша, че се дължи на инжектирания ми от Марстън наркотик, ала не беше това, знаех, че не е това, чувството на поражение е най-мощният опиат от всичко. Без да знам какво говоря, казах:

— Е, поне ще сме спасили златото.