Златното рандеву

— Първокласен — съгласих се аз. — И недейте бърбори, че няма да го направи. Защо, мислите, откраднаха Въртележката и направиха необходимото, за да заблудят всички, че доктор Слингсби Керолайн е драснал с нея? От самото начало единствената им цел беше да пратят „форт Тикондерога“ в царството небесно. Така че да няма никаква възможност за връщане. Всичко са заложили на тоталното унищожаване на „Тикондерога“, включително на пасажерите и екипажа на „Кампари“. Може би двамата фалшиви радистина Карерас са вкарали тайно на борда експлозив, но той ще бъде съвсем недостатъчен да осигури цялостното му разрушаване. Стотици тонове силни експлозиви в складовете на британските бойни кораби се взривиха през последната война и пак оцеляха. Не може да бъде потопен и с оръдейна стрелба. С два изстрела от среднокалибрено оръдие палубите на „Кампари“ ще се огънат, но дори и тогава не може да не оцелеят. Но при Въртележката няма никакви изгледи за оцеляване. Абсолютно никакви!

— Хората на Карерас — бавно рече тя. — Те са убили пазачите в атомния изследователски център.

— Кой друг? И след това са заставили доктор Керолайн да излезе през портала с тях и Въртележката в багажника. Вероятно Въртележката е била на път за техния остров още съшия час по въздуха, но някой е закарал колата до Савана, преди да я изостави. Несъмнено, за да хвърлят подозрението върху „Кампари“, за който са знаели, че напуска Савана на сутринта. Не съм сигурен защо, но мога да предположа, че е така, защото Карерас е знаел, че ще плаваме в Карибско море, и е бил уверен, че ще бъдем претърсени на следващото пристанище, като му дадем възможност да качи на борда своя фалшив представител на „Маркони“.

Докато говорех, оглеждах двата кръгли циферблата, вградени в таблото на Въртележката. Загърнах пак одеялото на мястото му с любящата обич на баща, завиващ най-малкия си син, и почнах да завинтвам капака на ковчега. Известно време Сюзън ме наблюдава мълчаливо. После каза:

— Мистър Сердан. Доктор Керолайн. Същото лице Трябва да е същото лице. Сега си спомням. Когато Въртележката изчезна, се спомена, че само един-двама души досега са знаели как да заредят Въртележката.

— За проектите им той е бил не по-малко важен от Въртележката. Без него устройството е безполезно. Клетият стар доктор Керолайн! Тежко пътуване е изкарал, струва ми се. Не само отвлечен и заставен да върши каквото му наредят, но и нападнат от нас, единствените хора, които сме могли да го спасим. Под постоянната охрана на онези двама главорези, маскирани като медицински сестри. Изгони ме от каютата си първия път, когато го видях, само защото е знаел, че преданата му сестра, седнала до него със скъпата си торба плетиво в скута, крие автомат в нея.

— Но… но защо количката-стол? Необходимо ли е да вземат такива сложни…

— Разбира се. Не можеха да го оставят да се смесва с пасажерите, да общува с тях. Количката-стол им е помогнала и да скрият необичайно високия му ръст. И им е дала идеалното основание да следят непрекъснато постъпващите известия. На приема на баща ви дойде, защото му беше наредено — ударът беше планиран за същата вечер и за Карерас беше необходимо да бъдат наблизо двете въоръжени сестри, за да помагат при превземането. Клетият стар Керолайн. Скокът, който се опита да направи от количката-стол, когато му показах слушалките, съвсем не беше с намерение да ми напакости. Опита се да се добере до сестрата с автомата, но капитан Булен не знаеше, затова го повали. — Затегнах последния винт и казах: — Не споменавайте нито дума за това горе в лазарета — старецът бълнува неспирно в съня си. Нито нейде другаде. Нито дори на родителите си. Хайде. Пазачът може да се събуди всяка минута.

— Вие… възнамерявате да оставите това нещо тук? — Тя ме загледа с неверие. — Трябва да го махнете, трябва!

— Как? Да го изнеса по тази отвесна стълба на рамо? Това нещо тежи 160 кг заедно с ковчега. И какво ще стане, ако го сторя? Карерас ще открие това за часове. Няма значение дали ще открие или ще предположи кой го е взел. Важното е друго: ще знае, че не може повече да разчита на Въртележката, за да се избави от всички неудобни свидетели на „Кампари“. И после? Предполагам, че никой от екипажа или пасажерите не ще живее повече от няколко часа. Ще трябва да ни избие — не може и дума да става за прехвърлянето ни на „Тикондерога“. Що се касае до „Тикондерога“, той ще го превземе с хората си, ще избие екипажа и ще отвори кингстоновите клапи. Това може да отнеме часове, може опасно да го застраши, може да разруши всичките му планове, но ще трябва да го стори. Работата е там, че изхвърлянето на Въртележката няма да спася ничий живот, само би осигурило смъртта на всички ни.

— Тогава какво да правим? — Гласът и беше напрегнат и развълнуван, лицето и — бледо петно под отразената светлина, — О, Джони, какво да правим?

— Аз се връщам в леглото. — Бог ми е свидетел, че мечтаех за него, — После ще си пилея времето в опити да измисля как да спасим доктор Керолайн.

— Доктор Керолайн? Не разбирам, защо доктор Керолайн?