Зовът на костите

– Не предпочитате ли да говорим на четири очи? – попита Сарасола, поглеждайки Йонан. – Извинете ме, но темата е доста деликатна...

– Той може да остане – отговори Амая.

– А аз бих предпочел да не присъства – отсече Сарасола.

– Ще ви чакам при регистратурата – каза Йонан и излезе.

Сарасола изчака вратата да се затвори и едва тогава заговори.

– Ние сме доста сдържани при даването на сведения. Имайте предвид, че вие сте дъщерята, но за другите всичко свързано с лечението на майка ви е лекарска тайната.

– Онзи ден, в клиника „Санта Мария де лас Ниевес“, вие казахте, че сте запознат със случая на Росарио. Известно ми е, че никога не сте я лекували лично, откъде научихте и с какво ви заинтересува той?

– Вече ви обясних, че сред всички психиатрични случаи търсим такива, в които присъства конкретният нюанс, наблюдаван при майка ви.

– Нюансът на злото?

– Нюансът на злото. На конгресите по психиатрия се представят случаи, които биха спомогнали за постигането на напредък. Името на пациента не се споменава, но се посочва възрастта му и се изнасят всички факти от неговата лична и семейна история, свързани със заболяването му.

– Така ли узнахте за заболяването на Росарио.

– Да, почти съм убеден, че за първи път чух за нейния случай на един конгрес, възможно е дори доктор Франц да го е представил.

– Доктор Франц от „Санта Мария де лас Ниевес“?

– Не би било чудно и не бива да ви притеснява. Както казах, това е обичайна практика, която дава възможност за обобщаване на познанията и леченията. Тази практика наред с професионалните публикации в специализирани медицински списания има съществен принос за нашата работа. Искате ли да я видите?

Амая подскочи.

– Моля?

– Искате ли да видите майка си? Тя е много спокойна, изглежда добре.

– Не – отговори Амая.

– Тя няма да ви види, наблюдаваме я през огледални стъкла, подобни на тези, които използвате и вие в полицейските си участъци. Мисля си, че ако я видите, ще имате представа за сегашното й състояние и така ще сложите край на предположенията.

Доктор Сарасола се бе изправил и вече вървеше към вратата. Амая го последва, усещайки нарастващото смущение в себе си. Не искаше да я вижда, но той беше прав, трябваше да знае до каква степен напредъкът, за който говореше доктор Франц, е действителен, до каква степен може да бъде манипулирана.

Стаята до тази, в която бе настанена Росарио, наистина много приличаше на помещението за разпити в участъка. Амая последва доктор Сарасола и при влизането си поздрави видеотехника, който записваше през огледалата всичко случващо се в стаята. Росарио стоеше с гръб, с лице към прозореца без пердета; ярката светлина, навлизаща през него, леко размиваше профила й. Амая влезе след Сарасола и предпазливо надникна, приближавайки се към стъклото. Като повикана по име, като застигната от мълния, излязла от нея, Росарио се извърна към огледалото бавно като акула, подушила кръв, докато на лицето й се изписваше страховито задоволство, което Амая успя да зърне само за миг, тъй като инстинктивно се отдръпна от прозореца и се скри зад стената.

– Може да ме види – прошепна тя ужасена.

– Не, не може да ви види, нито да ви чуе, тази стая е напълно изолирана.

– Може да ме види – повтори Амая, – дръпнете завесите.

Сарасола я наблюдаваше с клинично око, а лицето му издаваше интереса, с който я изучаваше.

– Казах да пуснете завесите – нареди тя и извади пистолета си.

Сарасола пристъпи към стъклото и натисна бутона за автоматично спускане на щората.

Едва когато прозвуча последното щракване на завесата, Амая се отлепи достатъчно от стената, за да се увери, че наистина е спусната. Прибра оръжието си и излезе от стаята. Сарасола я последва, но преди това се обърна към техника и го запита.

– Записа ли всичко?

Амая вървеше побесняла по коридора, следвана от Сарасола.

– Вие знаехте какво ще се случи.

– Не, нямах представа – възрази той.

– Но знаехте, че ще се случи нещо, знаехте, че ще реагира – продължи Амая и леко се извърна, за да го погледне.

Той не отговори.

– Не биваше да го правите, не и без да ме попитате.

– Почакайте, моля ви, това, което стана, е важно, трябва да говоря с вас.

– Съжалявам, доктор Сарасола – отвърна тя, без да спира, – сега трябва да тръгвам, някой друг път.

Двамата стигнаха до регистратурата заедно с група от шестима лекари, пременени в бели престилки, които вървяха в любопитен ред и спряха уважително, като видяха свещеника. Сарасола им махна с ръка и се обърна към Амая:

– Какво щастливо съвпадение. Ето, госпожо инспектор, това е медицинският екип, лекуващ вашата майка, точно доктор Берасатеги е човекът, към когото...

– Някой друг път – прекъсна го остро Амая. Погледна към групата усмихнати лекари и продължи към асансьорите с думите „Извинете ме“.

Изчака вратите да се затворят, преди да каже:

– По дяволите, Йонан, мисля, че сбърках, като доведох майка си тук. В нито един момент не бях убедена напълно, но сега вече сериозно се съмнявам в решението да я преместим, и то не защото смятам, че няма да получи най-добрите грижи... Става дума за друго.

– Сарасола?