Зовът на костите

– А вие какво искате? – повиши глас тя. – Да извикаме полицията? Да вдигнем шум и да ни пишат по вестниците? Да затворим в лудницата една добра майка, която страда, защото ти, мили братко, си сгрешил и не си започнал да лекуваш симптомите, които си забелязал? Ще го кажеш ли пред полицията? Ще кажеш ли, че ако я беше лекувал, това можеше да се избегне? Ще съсипеш не само това семейство, но и кариерата си, не ти ли идва наум?

Доктор Идалго затвори очи и като че ли потъна още по-дълбоко в дивана.

– Вярно ли е това? – попита Хуан. – Росарио е можела да бъде нормална с няколко хапчета, така ли?

– Не съм убеден, Хуан, но със сигурност можеше да бъде по-добре.

Хуан бе престанал да плаче.

– Какво ще правиш? – попита той.

Лекарят се изправи и тръгна към кухнята. Фина се бе оказала изключително полезна. Подготвеното за погребение телце лежеше на кухненската маса с пелена върху лицето. Той се приближи и си помисли колко много му прилича на тестото, което майка му оставяше да втаса.

Повдигна пелената и огледа личицето. Мъничко и неподвижно, с присъщия при задушаване синкаволилав цвят, който обаче не бе достатъчен, за да скрие червеното петно върху нослето – безпогрешен знак, че е било подложено на натиск.

Докторът отвори куфарчето си и хвърли върху масата кочана с бланки с етикет „Смъртни актове“. Сгъна внимателно първата страница и с грижливия си почерк написа „Синдром на внезапна смърт на кърмачето (люлчина смърт)“. И се подписа. Погледна пак лицето на мъртвото момиченце и едва успя да се обърне, за да повърне в мивката.

27

– Добър ден – каза тя на служителя на регистратурата. – Бих искала да говоря с доктор Сарасола? Ще му съобщите ли?

На лицето на мъжа се изписа едва незабележима изненада, преди да възвърне олимпийското си спокойствие и да отговори:

– Съжалявам. Не ми е известно да има доктор Сарасола в нашия здравен център.

Изненадата на Амая беше много по-видима.

– Как така? Доктор Сарасола. Отец Сарасола, от психиатрията.

Служителят поклати отрицателно глава.

Амая погледна объркано Йонан, извади значката си и я постави пред очите на мъжа с думите:

– Кажете му, че инспектор Саласар го търси.

Служителят взе телефона и набра някакъв номер, полагайки големи усилия да прикрие уплахата си от полицейската значка. Докато затваряше, на лицето му се изписа любезна усмивка.

– Трябва да ме извините, имаме много строг протокол за поверителност с цел да предпазваме знаменитости като отец Сарасола. Ако се разчуе, че е тук, регистратурата ще се изпълни с хора, които държат непременно да разговарят с него. Веднага ще ви приеме. Четвърти етаж. Ще ви чакат пред асансьора; и извинете за създаденото затруднение.

Амая се обърна към асаньора, без да отговори. Когато вратите се отвориха на четвъртия етаж, там ги чакаше млада монахиня, която ги заведе по коридора до един кабинет в съседство с етажната регистратура, покани ги да седнат и излезе мълчаливо. След минута отец Сарасола вече влизаше в кабинета.

– Радвам се отново да ви видя, госпожо инспектор. Виждам, че не идвате сама – каза той, подавайки ръка на младши инспектор Ечайде, – затова допускам, че става дума за полицейска, а не за медицинска визита.

– По малко и от двете, но първо да започнем с полицейската част.

Сарасола седна и скръсти ръце.

– Както сигурно вече ви е известно, църквата в Арискун отново е била обект на посегателство. Предизвикали пожар в старинен средновековен замък наблизо, вниманието на патрула било отвлечено и извършителите се възползвали, за да си свършат работата; този път освен подхвърлените кости има щети и по фасадата на сградата. До момента вече бяхме разпитали един юноша от Арискун, който наистина е зле настроен към църквата, защото е болезнено обсебен от аготите и тяхната история. Става дума за доста буден младеж, който тежко преживява смъртта на майка си и може би се е отклонил от правия път, но сме убедени, че дори да е спомогнал и да е създал условия за оскверняването, той не е истинският извършител. Още не сме приключили, но смятам, че много скоро ще успеем да задържим виновника, и то благодарение на момчето, което изрази готовност да ни съдейства да го открием.

– Ясно – процеди Сарасола... – образец на добродетелност. Предполагам, че въпросното ангелче е в ареста. Епархията ще повдигне обвинение срещу него.

– Казах ви, че ни сътрудничи...

– Но той е виновен за случилото се.

Амая се загледа в Сарасола, като си мислеше дали наистина търсят виновник, или изкупителна жертва.

– Не, той е просто едно объркано момче, попаднало в ръцете на престъпник. Ние не виждаме никакво основание за повдигане на обвинения.

Сарасола я погледна сурово, сякаш се готвеше да възрази, но в последния момент лицето му се отпусна и той леко се усмихна.

– Е, щом вие не виждате основание, ще продължим да чакаме този арест.

Амая умееше да различава отстъпката, маневрата, когато при преговори едно нещо винаги се разменя за друго. И зачака.

– А сега, предполагам, следва медицинската част.

Амая се усмихна; значи, това било.