Зовът на кукувицата

– Добро утро, Сръчко – каза Страйк, но възстрогият му поздрав не попари пламенния език на тялото на компютърния специалист, нито пък широката му усмивка.

– Как е, Фед? Връщам ти лаптопа.

– Чудесно. Двойно безкофеиново лате – обяви Страйк и постави чашата пред Робин. – Безплатно – добави той, когато тя посегна за портмонето си.

Бе трогателно упорита да пуска в кутията за дребни разходи сумата за разни дребни луксове. Робин не възрази пред госта им, а благодари на Страйк, завъртя стола си по часовниковата стрелка и обърна гръб на двамата мъже.

Проблясването на кибритена клечка отклони вниманието на Страйк от собственото му двойно еспресо към посетителя.

– В този офис не се пуши, Сръчко.

– Какво? Че ти пушиш като комин.

– Не и тук. Ела с мен.

Страйк поведе Сръчко в собствения си кабинет и затвори вратата.

– Тя е сгодена – обяви той, като седна на обичайното си място.

– Значи си хабя барута, а? Ясно. Кажи добра дума за мен, ако годежът се развали, тя е точно моят тип.

– Едва ли ти си нейният.

Сръчко се ухили и закима.

– Вече си се наредил на опашката значи.

– Не – отвърна Страйк. – Просто знам, че годеникът ѝ е счетоводител, който играе ръгби. Типичен йоркширец, здравеняк с квадратна челюст.

Беше си създал изненадващо ясен образ за Матю, без да е виждал негова снимка.

– Знае ли човек, може да ѝ се прище да се насочи към нещо по-пикантно – подхвърли Сръчко, остави лаптопа на Лула Ландри върху бюрото и се настани срещу Страйк. Носеше леко опърпана тениска и сандали на бос крак; беше най-топлият ден от годината дотук. – Разгледах подробно този боклук. Доколко те интересуват техническите подробности?

– Никак. Но искам да съм сигурен, че можеш да ги изясниш в съда.

За пръв път Сръчко изглеждаше истински заинтригуван.

– Ти сериозно ли?

– Напълно. Можеш ли да докажеш пред адвоката на защитата, че си разбираш от работата?

– Естествено, че мога.

– Тогава ми дай само важните данни.

Сръчко се поколеба за миг в опит да разгадае изражението на Страйк. Накрая заговори:

– Паролата е „Ейджиман“ и е въведена пет дни преди смъртта ѝ.

– Кажи ми я по букви.

Сръчко го направи и за изненада на Страйк добави:

– Това е фамилия. Ганайска. Отваряла е началната страница на Института по ориенталски и африкански науки и там тя фигурира. Погледни.

Докато говореше, Сръчко чаткаше с гъвкавите си пръсти по клавишите и бързо извика началната страница, която бе споменал – беше в яркозелена рамка с отделни раздели за института, новини, учебен персонал, студенти, библиотека и така нататък.

– Когато е умряла обаче, страницата е изглеждала така.

С още малко пъргаво чаткане той извика почти идентична страница и бързото движение на курсора показа линк към некролога на някой си професор Дж. П. Ейджиман, заслужил професор по африканска политика.

– Запазила е тази версия на страницата – обясни Сръчко. – Интернет историята ѝ показва, че е браузвала Амазон за книгите му през месеца преди смъртта си. По това време е търсила много литература за африканска история и политика.

– Има ли данни да е кандидатствала в института?

– Не и тук.

– Нещо друго интересно?

– Единственото друго, което забелязах, е, че голям файл със снимки е изтрит на седемнайсети март.

– Как разбра това?

– Има софтуер, който помага да възстановиш дори неща, за които хората мислят, че са изчезнали от харддиска – каза Сръчко. – Как мислиш, че залавят разните педофили?

– Ти върна ли го?

– Да, сложих го тук. – Той подаде на Страйк флаш устройство. – Предположих, че няма да искаш да го сложа на харддиска.

– Не... Значи снимките бяха...?

– Нищо скандално. Просто са изтрити. Както ти казах, средният потребител не осъзнава, че трябва повече да се потрудиш, а не само да натиснеш „изтриване“, ако действително искаш да скриеш нещо.

– Седемнайсети март – промълви Страйк.

– Да, празникът на свети Патрик.

– Десет седмици, след като е умряла.

– Може от полицията да са го изтрили – предположи Сръчко.

– Не са те – отвърна Страйк.

След като Сръчко си тръгна, той бързо отиде във външния офис и измести Робин пред компютъра, за да разгледа снимките, изтрити от лаптопа. Усети вълнението на Робин, когато ѝ обясни какво е свършил Сръчко, и отвори съдържанието на флаш устройството.

Когато на екрана се появи първата снимка, за част от секундата Робин се уплаши, че ще видят нещо ужасно; свидетелство за криминално деяние или перверзия. Само беше чувала за криене на снимки онлайн в контекста на ужасни случаи, свързани с малтретиране. След няколко минути обаче Страйк изрази гласно собственото ѝ мнение.

– Просто снимки от социален характер.