Зовът на кукувицата

Страйк отново кимна.

– Влязох там, казах, че пиша дисертация по африканска политика и поисках информация за професор Ейджиман. Препратиха ме към една много отзивчива секретарка в Катедрата по политически науки, която е работила с него, и тя ми даде купища информация за човека, включително библиография и кратка биография. Бил е студент в този институт.

– Наистина ли?

– Да – каза Робин. – Имам и негова снимка.

Тя измъкна фотокопие от бележника си и го подаде на Страйк.

Той видя чернокож мъж с издължено лице с високи скули, с ниско подстригани прошарени коса и брада и с очила със златни рамки, държани от извънредно големи уши. Взира се в него няколко секунди, а накрая отрони:

– Божичко!

Робин чакаше с приповдигнат дух.

– Божичко! – повтори Страйк. – Кога е умрял?

– Преди пет години. Секретарката се разстрои, когато заговори за това. Каза, че бил много умен, а при това и безкрайно добър човек. Отдаден християнин.

– Имал ли е семейство?

– Да. Оставил е вдовица и син.

– Син – повтори Страйк.

– Да – каза Робин. – В армията е.

– В армията – думите на Страйк прозвучаха като някакво ехо. – Не ми казвай.

– В Афганистан е.

Страйк се изправи и започна да крачи нагоре-надолу, все още държейки в ръка снимката на професор Джосая Ейджиман.

– Не успя да научиш частта му, нали? Не че има значение, мога да я открия – каза той.

– Направих запитване – отвърна Робин и се консултира с бележките си, – но не ми е много ясно. – Има ли сапьорска част?

– Кралският инженерен полк – каза Страйк. – Това аз ще го проверя.

Той спря до бюрото на Робин и отново се взря в лицето на професор Джосая Ейджиман.

– Произхожда от Гана – уведоми го тя, – но до смъртта му семейството е живяло в Клъркънуел.

Страйк ѝ върна снимката.

– Не я губи. Справила си се страхотно, Робин.

– Това не е всичко – каза тя изчервена и развълнувана, като правеше усилие да не се усмихне до ушите. – Следобед взех влака до Оксфорд и отидох в „Малмезон“. Знаеш ли, че са превърнали стар затвор в хотел?

– Сериозно ли? – учуди се Страйк и се облегна на канапето.

– И е доста приятен всъщност. Реших да се направя на Алисън и да проверя дали Тони Ландри не е забравил нещо там...

Страйк отпи от чая си, като си каза, че звучи твърде неправдоподобно секретарка да бъде изпратена с такава цел три месеца след случката.

– Във всеки случай това беше грешка.

– Нима? – изрече той със старателно неутрален тон.

– Да, защото Алисън е ходила в „Малмезон“ на седми, за да се опита да открие Тони Ландри. Голям конфуз се получи, защото едно от момичетата на рецепцията било на смяна в онзи ден и я помнеше.

Страйк отпусна ръката, в която държеше чашата си.

– Я виж ти колко интересно взе да става – отбеляза той.

– Така е – развълнувано потвърди Робин. – Наложи ми се да мисля много бързо.

– Да не им каза, че името ти е Анабел?

– Не – засмя се леко тя. – Казах: о, добре тогава, ще ви призная истината. Аз съм приятелката му. И поплаках малко.

– Плака?!

– Не беше чак толкова трудно – рече изненадана Робин. – Просто влязох в образ. Обясних, че го подозирам за тайна връзка.

– Не с Алисън, нали? Ако са я видели, не биха повярвали...

– Не, но казах, че не вярвам въобще да е бил в хотела... Във всеки случай разиграх малка сцена, а момичето, което бе разговаряло с Алисън, ме отведе настрани, за да ме успокои. Каза, че не можели просто така да раздават информация за хората без основателна причина, имали си политика дрън-дрън... сещаш се. Но накрая, за да ме накара да спра да плача, ме уведоми, че се е регистрирал вечерта на шести и е напуснал сутринта на осми. При напускането си направил въпрос, че му дали погрешния вестник, та затова тя си го спомняла. Така че той определено е бил там. Разпитах я малко истерично откъде е сигурна, че е бил той, и тя ми го описа в подробности. Знам как изглежда той – избърза да съобщи, преди Страйк да е успял да я попита. – Преди да тръгна, погледнах снимката му в уебсайта на кантората „Ландри, Мей, Патерсън“.

– Ти си гениална – възхити се Страйк. – А цялата тази история е дяволски подозрителна. Какво ти каза тя за Алисън?

– Че дошла и искала да го види, но него го нямало. Ала потвърдили, че е отседнал при тях. И после тя си тръгнала.

– Много странно. Тя би трябвало да е знаела, че той е на конференцията, защо не е отишла най-напред там?

– Не знам.

– Услужливата служителка в хотела сподели ли дали го е виждала и друг път освен при регистрирането и при напускането?

– Не – отвърна Робин. – Но ние знаем, че е присъствал на конференцията. Това го проверихме, помниш ли?

– Знаем, че се е регистрирал и че сигурно е взел бадж с името си. А после се е върнал в Челси да посети сестра си лейди Бристоу. Защо?

– Ами... тя е била болна.

– Дали? Претърпяла е операция и се е предполагало, че е излекувана.

– Хистеректомия – уточни Робин. – Надали би се чувствала прекрасно след нея.

– Имаме човек, който не харесва особено сестра си, това го чух от собствената му уста. Вярвал е, че тя е претърпяла животоспасяваща операция и е бил наясно, че двете ѝ деца са при нея. Защо е била тази спешност да я види?