Зовът на кукувицата

Днес обаче не бързаше да се върне. Въпреки неведението на Луси бе забелязала колко притеснен изглеждаше Страйк, че ги заварва да разговарят. Изражението му, когато влезе в офиса, бе също толкова мрачно като при първата им среща.

Робин се надяваше да не е изрекла нещо пред Луси, което на Страйк не би му харесало. Не можеше да се каже, че Луси бе натрапвала любопитството си, но бе задавала въпроси, за които Робин нямаше решение как да отговори.

– Срещна ли се вече с Шарлот?

Робин бе предположила, че това е красивата бивша съпруга или приятелка, на чието излизане от сградата бе станала свидетел първата сутрин. Избегнатият на косъм сблъсък помежду им надали можеше да се приеме за среща, така че тя бе отговорила:

– Не, не съм.

– Странно – бе се поусмихнала Луси. – Очаквах, че тя би искала да те види.

По някаква причина Робин бе изпитала нужда да припомни:

– Тук съм само временно.

– И все пак – настояла бе Луси, като очевидно си имаше наум нещо, което Робин не разбираше.

Едва сега, докато се движеше нагоре-надолу покрай рафтовете с чипс и бисквити, без да им обръща особено внимание, си обясни за какво бе намеквала Луси. Вероятно жената просто се бе опитала да я поласкае, тъй като самата мисъл, че Страйк би проявил мъжки интерес към нея, ѝ се струваше крайно неуместна.

(„Мат, честна дума, ако го видиш... Той е грамаден и има лице на пребит боксьор. Сигурна съм, че е над четирийсет и... – чудеше се какви още недостатъци във външността на Страйк да изтъкне – има коса като срамни косми.

Матю се примири с работата ѝ при Страйк едва сега, след като вече бе приела поста в медийната консултантска фирма.)

Робин избра два пакета чипс със сол и оцет и се насочи към касата. Още не беше съобщила на Страйк, че ще напусне след две седмици и половина.

Луси се бе отказала от темата за Шарлот само за да разпитва Робин за обема на работата, минаваща през, меко казано, скромния офис. Робин и за това бе уклончива, интуитивно усетила, че ако Луси не бе наясно за финансовото състояние на Страйк, то беше защото брат ѝ не бе пожелал тя да знае. С надеждата, че жената би се зарадвала да чуе добри неща за бизнеса, тя спомена, че последният им клиент е много богат.

– Развод, нали? – попита Луси.

– Не – отвърна Робин, – става дума... Все пак съм подписала договор за конфиденциалност... Иска от него да преразгледа самоубийство.

– О, боже, това никак няма да е забавно за Корморан – отбеляза Луси със странна нотка в гласа.

Робин придоби объркан вид.

– Не ти ли е казал? Повечето хора го знаят. Майка ни беше прочута... наричат ги групарки, нали? – Изведнъж усмивката на Луси бе станала някак насилена, а при целия ѝ стремеж да се покаже неутрална, гласът ѝ пресекваше. – Цялата история я има в интернет. В наши дни всичко е там. Умря от свръхдоза и казаха, че било самоубийство, но според Стик било дело на бившия ѝ съпруг. Нищо не се доказа. Стик беше бесен. Във всеки случай беше ужасно и мъчително. Може би тъкмо затова клиентът е избрал Стик. Доколкото схващам, самоубийството е станало със свръхдоза.

Робин не отговори, но нямаше значение; Луси продължи, без да изчака отговора:

– Тогава Стик напусна университета и постъпи във военната полиция. Семейството беше много разочаровано. Беше много умен, никой от близките ни не е учил в Оксфорд. Ала той просто си събра багажа и постъпи в армията. Явно му подхождаше, защото постигна голям напредък там. Честно казано, за мен е много жалко, че напусна. Можеше да остане въпреки това, което се случи с крака му...

Робин не издаде и с трепкане на клепач, че не знае нищо по въпроса.

Луси отпи от чашата си.

– Откъде точно в Йоркшър си?

Нататък разговорът потече приятно до момента на влизането на Страйк, когато двете се смееха на описанието, което Робин даваше на последния опит на Матю в начинанието „Направи си сам“.

Ала докато вървеше обратно към офиса със сандвичите и чипса, на Робин ѝ бе по-мъчно за Страйк, отколкото преди. Бракът му – или ако не бяха женени, сериозната му връзка – се бе провалил; той спеше в офиса си; претърпял бе раняване във войната, а сега бе установила, че и майка му бе починала при съмнителни и грозни обстоятелства.

Тя не се преструваше пред себе си, че това състрадание не е примесено с любопитство. Вече знаеше, че непременно в близкото бъдеще ще потърси подробности в мрежата за смъртта на Леда Страйк. В същото време се чувстваше виновна, задето бе зърнала неуместно част от косматия корем на Страйк, случайно изложен на показ сутринта. Вече знаеше, че той е горд и самостоятелен човек; това бяха негови качества, които пораждаха у нея симпатия и уважение, та макар и тези качества да намираха израз в походно легло, лични вещи в кашони на площадката, празни кутии от полуготови нудли в кошчето за боклук и да предизвикваха презрение у хора като Матю, за които всеки, живеещ в некомфортна среда, непременно е мърляч или пройдоха.