Зовът на кукувицата

– Заради тона, с който говореше. Сам я чу, толкова е развълнувана...Такова чувство имах. Точно такова нещо би сторила Кукувицата и би очаквала аз да съм щастлив колкото нея, пък майната ѝ на кариерата ѝ, майната ми на мен, дето разчитах тя да рекламира новата ми модна линия за аксесоари...

– Това ли беше договорът за пет милиона лири, за който ми спомена брат ѝ?

– Да, и бас държа, че Счетоводителя я е притискал да измъкне колкото е възможно повече – отново се нервира Соме. – Не беше в природата на Кукувицата да се опитва да ми задигне и последното пени. Тя знаеше, че участието ѝ ще е нещо прекрасно, че ще я издигне на още по-високо ниво. Не парите бяха най-важното. Всички я свързваха с моите модели. Направи големия си пробив със снимка за „Воуг“, облечена в моя рокля. Кукувицата обожаваше моите дрехи, обожаваше и мен, но когато хората се издигнат до някакво ниво и всички им втълпяват, че струват повече, забравят кой ги е довел дотам и нещата се връщат на нулата.

– Очевидно си преценил, че тя си струва, за да се обвържеш с договор за пет милиона лири.

– Ами аз кажи-речи за нея създадох тази линия, така че да се съобразявам с бременност при снимките нямаше да е много забавно. А и си представях как после Кукувицата съвсем ще оглупее и няма да иска да оставя проклетото бебе. Точно този тип беше тя: все търсеше хора, които да обича, заместители на семейство. Онези Бристоу напълно я бяха побъркали. Бяха я осиновили само като играчка за Ивет, която е такава кучка, че косата да ти настръхне.

– В какъв смисъл?

– Обсебваща. Вещаеща прокоба. Не искаше да изпусне Кукувицата от поглед, за да не умре като хлапето, заради което я бе купила – за да го замени. Лейди Бристоу идваше на всички ревюта, мотаеше се в краката на хората до момента, в който вече беше много болна. А имаше и чичо, който се отнасяше с Кукувицата като с отрепка, докато тя не започна да печели сериозно. Тогава взе да проявява малко повече уважение. Тия Бристоу много ценят парите.

– Те са богато семейство, нали така?

– Алек Бристоу не остави чак толкова много. Не и някакво внушително състояние. Не като твоя старец. Всъщност как така – свърна Соме от темата на разговора – синът на Джони Рокъби работи като частен детектив?

– Ами просто това му е професията – отвърна Страйк. – Та разкажи за Бристоу.

Соме не показа да му е неприятно, задето го командват, напротив, сякаш му доставяше удоволствие, защото бе непривично изживяване.

– Спомням си как Кукувицата ми спомена, че по-голямата част от завещаното от Алек Бристоу била дялове от старата му компания, а „Албрис“ се сгромоляса в рецесията. В никой случай не е от порядъка на „Епъл“. Кукувицата печелеше повече от всички онези нещастници, преди да е навършила двайсет.

– Тази снимка – каза Страйк и посочи огромния фотос на „Паднали ангели“ на стената зад себе си – беше ли част от кампанията за пет милиона лири?

– Да – потвърди Соме. – Тези четири чанти бяха началото. Тя държи „Кашил“ тук. Дадох на всичките африкански имена заради нея. Беше обсебена от Африка. Оная уличница, родната ѝ майка, която тя изкопа най-сетне, ѝ беше казала, че баща ѝ бил африканец, така че Кукувицата се побърка на тази тема. Говореше как щяла да учи там, да върши благотворителна работа... Нямаше значение, че дъртата кофа трябва да бе преспала поне с петдесет бандюги. Африканец, друг път – рече Соме и смачка цигарата си в стъкления пепелник. – Мърлата просто бе казала на Кукувицата каквото тя искаше да чуе.

– И ти реши да използваш снимката за кампанията, макар Лула току-що да е...

– Направих го в знак на почит към нея – с висок глас го прекъсна Соме. – Никога не е изглеждала по-красива. Беше един вид поклон към нея, към нас. Тя бе моята муза. Ако мръсниците не могат да го разберат, майната им и толкоз. Журналистите в тази страна са по-долни от най-долните отрепки. За всеки съдят по себе си.

– В деня, преди Лула да умре, са ѝ били изпратени чанти...

– Да, от моите бяха. Изпратих ѝ по една от тези – каза Соме и посочи снимката с върха на новата си цигара. – Със същия куриер пратих и дрехи на Дийби Мак.

– Той беше ли ги поръчал, или...

– Рекламни подаръци, драги – поясни Соме. – В името на добрия бизнес. Няколко суичера с качулки от конфекцията и разни аксесоари. Никога не е загуба да подаряваш на знаменитост.

– Той облече ли ги някога?

– Не знам – отвърна Соме, понижил леко тона. – Имах си други грижи на главата следващия ден.

– Видях го в ютюб да носи суичер с качулка с капси по него, ето такива – каза Страйк и посочи гърдите на Соме. – Във формата на юмрук.

– Да, този беше един от тях. Значи някой му ги е препратил. На единия имаше юмрук, на другия пистолет, а на гърба им беше изписан текст от негови песни.

– Лула говори ли с теб за това, че Дийби Мак ще отседне в апартамента под нейния?