Аллах ил Аллах!

— Да, само смъртта може да й попречи. Законът гласи, че тя трябва да принадлежи на нейния зилф23. Ако обича някой друг, то той трябва да се бие с Фалахд, а законът изисква двубоят между двамата да завърши само със смъртта на един от тях.

— Ами тогава нека брат ти се бие със зетя на ханумата.

Хилал не ми отговори. Едва след по-продължителна пауза той каза:

— Има две неща, които няма да допуснат това да стане — едното се казва Фалахд, а другото — тар24.

— Фалахд ли? Как така?

— Вече споменах, че в нашето племе има само още един човек, който е по-силен от мен и това е Фалахд. Той има великанско телосложение. Не съм виждал никой друг с такова тяло. Твърди се, че и без оръжия можел да се изправи срещу лъв. Никой не смее да му излезе насреща.

— Значи и твоят брат се страхува да се бие с него за ханумата, а?

— Тарик не знае що е страх, но знае, че това би означавало за него сигурна смърт. В схватката с ножове или с някакви други оръжия брат ми би победил, ала Фалахд ще се окаже достатъчно умен да се съгласи само на двубой с голи ръце, а точно там е непобедим. Но дори и Тарик да го победи, пак няма да извоюва тъй желаната награда. Ще му попречи познатата дума тар, която споменах преди малко.

— Какво искаш да кажеш?

Разбирах го много добре, но исках да чуя обяснението от самия него.

— Е, ами ако брат ми победи Фалахд, според закона ще трябва да го убие. Но после роднините на Фалахд ще са длъжни да отмъстят за смъртта му. А кой е най-близкият му роднина?

— Бадия.

— Да. Тя е негова зилфа25 и същевременно повелителка на племето. Би трябвало тя да се заеме с кръвното отмъщение и не бива да намери покой, докато не убие и моя брат. И как тогава ще може да стане негова жена?

Наистина лоша работа. Както бихме се изразили ние, конят беше отишъл в реката и всичко се беше объркало. Въпреки това, за да го утеша, казах:

— Аллах е велик, ако пожелае, може да помогне.

— Ако пожелае! Но кажи-речи се опасявам, че е решил иначе.

— Имаш ли някакво сериозно основание за твоите опасения?

— Да, сихди. От няколко седмици при нас пребивават двама пратеници на османлиите и на московците и се опитват да ни придумат да се бием срещу хедифа.

— Какво говориш? И руски пратеник ли е дошъл? Заедно с турски? Забележително!

— Това си казахме и ние, Тарик и аз. Знам, че османлиите и московците воюват едни срещу други, откакто тези народи имат обща граница помежду си. И щом руснакът е тръгнал заедно с турчина, работата им не е чиста.

— Прав си.

— И двамата искат Фалахд да стане шейх. Предполагам, че после под негово ръководство племената на пустинята ще нахлуят в Маср. Ще предизвикат размирици и бунт. Падишахът би трябвало да изпрати войскови части и кораби, което би отслабило силата му, а тогава за руснаците няма да е трудно да постигнат своите цели.

Не можех да не се учудя. Този неук син на пустинята показваше такава политическа прозорливост, каквато не бях очаквал от него. Ала крайните последици не бе в състояние да предвиди. И да им се удадеше да победят хедифа, турците пак нямаше да отнесат победата от бранното поле, защото това щеше да направи… Англия.

— А мисията на двамата пратеници увенча ли се с успех? — продължих да разпитвам.

— Да. С какви ли не обещания им се удаде да спечелят голяма част от воините.

И тъкмо по тази причина моят брат ме изпрати да отида в Джарабуб.

— В Джарабуб? Защо?

— За да противопоставя на влиянието на пратениците едно друго, може би още по-силно влияние. Сигурно знаеш, че орденът на занусите, чието седалище е в Джарабуб, но има свои клонове и в редица други селища, разпространява чистия ислям и се радва на голяма почит и уважение сред последователите на Пророка. Без съмнение мнението на Сихди Махди26 в Джарабуб ще има най-голямата тежест пред джама, когато старейшините се съберат да се съвещават. Ето защо още преди две седмици тръгнах на път, за да помоля за помощ самия Сихди Махди.

— Фалахд знаеше ли за намеренията ти?

— Не. Иначе щеше да осуети пътуването ми. Но ханумата е посветена във всичко и е съгласна с нашия план.

— И какъв е отговорът на Сахди Махди?

— Изключително благоприятен. От името на ордена и заради самия ислям Сихди Махди ни съветва да не се поддаваме на внушенията на чуждите суфара27, а да останем верни на хедифа. Нося и писмено отговора на „Преподобния“.

— Това е добре. Мислиш ли, че той ще окаже някакво влияние върху решението на джама?

— Надявам се, но това може да стане само, ако пристигна навреме. Затова, ефенди, ще повторя молбата си. Нека веднага да тръгнем на път! Нямаме нито час за губене.

В същото време той умолително вдигна и двете си ръце. Погледнах към звездите. Беше около два часа през нощта. И без друго след един час щяхме да тръгнем на път, за да избегнем голямата жега през деня, така че един час по-рано или не за нас беше без значение. Очите на Хилуя също ме гледаха умоляващо. Тя не каза нито дума, ала многозначителният й поглед ми издаваше, че и тя също бе взела много присърце настоятелната молба на поверения на грижите й младеж. Та нали ставаше въпрос за съдбата на племето, чиято ханума бе нейната сестра!