Аллах ил Аллах!

— Ще се опитам да направя така, че великанът да ме обиди. Тогава аз ще бъда предизвиканият и ще имам право да избера оръжието.

— Не е лошо! Обаче няма да си единственият, който ще пожелае да излезе да се бие срещу онзи исполин.

— Така ли? Не познавам никой друг, който би се осмелил да се изправи срещу него.

— Аз знам един такъв човек.

— И кой е той, сихди?

— Самият аз.

— Ти? Навярно се шегуваш, а?

— Не се шегувам. Любопитен съм да разбера, дали Фалахд е чак такъв голям герой.

— Не се подигравай! Той ще те убие само с един-единствен удар на юмрука си.

— Я по-добре остави това да е моя грижа! Не съм толкова неопитен, колкото си мислиш. Но какво стърчи тъй нависоко срещу нас? Навярно са руините, за които ми разказа, а?

— Да.

— А кой идва насам?

— Сигурно е някой от пазачите на лагера. Ще му дам нашия сигнал.

Хилал свирна полувисоко с уста. Пазачът веднага разбра, че е свой човек и се приближи.

— Мин антум?

— Аз съм, Хилал. Какво е положението в лагера?

— Всичко е наред, но брат ти е много разтревожен, защото много се забави. Гости ли ни водиш?

— Да. Ханумата ще изпадне във възторг. Но аз чух знака на муадина. Съветът събра ли се вече?

— Тъкмо сега мъжете се събират.

— Това е добре — обърна се Хилал към нас, — понеже ханумата ще отиде на съвещанието и няма да е в жилището си. Ще заведем там Хилуя. Когато ханумата се върне, ще завари сестра си. Ще бъде чудесна изненада.

— Но ще може ли Хилуя да влезе в жилището на Бадия незабелязана от никого?

— Ще може. Слезте само от седлата си и аз ще ви водя! Нека нашите животни налягат тук и чакат, докато дойдем да ги вземем. Ей този пазач ще остане при тях.

Последвахме подканата му и слязохме от седлата. Хилал даде израз на удовлетворението си, че бе успял да пристигне навреме.

— Колко се радвам, че ще имам възможност да отговоря на предизвикателството за двубой! Никой не подозира, че съм се върнал, и ще има да се чудят, когато най-неочаквано отговоря горе от руините.

— Как ще го направиш? И изобщо как става това предизвикване на двубой?

Хилал ми описа най-подробно какъв е обичаят в такива случаи. Не е необходимо да предавам думите му, защото читателите и без друго ще научат всичко. Когато свърши, аз му казах с усмивка:

— А още повече ще се учудят, когато най-неочаквано се появят двама желаещи да участват в двубоя.

— Значи ти наистина си решил да се биеш с Фалахд? Сихди, предупреждавам те! Не се отнасяй толкова безгрижно към тази работа! За мен е ужасно да видя как загива под юмруците на Фалахд човекът, на когото дължа живота си.

— Не се тревожи за мен! Живял съм сред хора с червен цвят на кожата, и при тях съм излизал победител от такива схватки, каквито тук не сте и сънували. По-добре се погрижи да стигнем незабелязано до руините!

Хилал нямаше повече какво да ми отговори и мълчаливо закрачи пред нас. Той не видя как отвързах пакета от гърба на моята камила и как го предадох на Халеф, на когото предстоеше да изиграе една малка роля в предстоящата драма.

Нашият водач описа широка дъга около дуара и така стигнахме до едно място, където нямаше вече шатри. Оттам без някой да ни забележи се добрахме до подножието на възвишението с подобната на крепост постройка.

— Ето го камъкът, който прикрива тайния вход, известен само на Тарик, на ханумата и на мен — каза бедуинът. Той отстъпи назад и се оказа, че не е масивен дялан камък, а само сравнително тънка плоча, която се движеше върху някакви невидими валяци или колелца.

Пред нас се отвори тясна галерия, която бе достатъчно висока, за да може по нея да мине изправен възрастен мъж. Плочата бе изтикана обратно в предишното си положение и ние петимата навлязохме бавно в галерията. Не след дълго пред нас забелязахме водещи нагоре стъпала. Щом стигнахме горе, на светлината на кибритена клечка, видяхме коридор, който водеше право напред, и друг, който продължаваше наляво и завършваше с други стъпала, изкачващи се пак нагоре.

— Ще ви заведа до любимото място на ханумата, където в момента навярно няма никой, защото тя е отишла на съвещанието… Там ще сте сами и ще имате възможност да наблюдавате всичко, каквото става в лагера.

Той ни придружи нагоре по стъпалата и съвсем скоро се озовахме на открито, където пръснатите наоколо дялани камъни се търкаляха в пълен безпорядък.

— Така, тук никой няма да ви безпокои. Ти наистина ли ще се обадиш, когато муадинът попита, кой желае да излезе на двубой срещу великана?

— Разбира се!

— Тогава го направи след мен! Ти си чужденец и ще ми дадеш предимство. Сега отивам да придружа Хилуя и прислужницата й до жилището на ханумата.