Аллах ил Аллах!

Той се отдалечи с двете жени. Халеф и аз се отправихме към задната част на руините. Не бяхме направили кой знае колко крачки, когато дочухме гласове. Кой ли можеше да е? Нали според Хилал ханумата беше вече отишла на съвещанието, а иначе навярно никой друг нямаше достъп до нейното любимо място! Трябваше да разбера кой се намира там. Наредих на Халеф да ме чака. После започнах предпазливо да се промъквам напред и скоро можех не само да разбирам думите, но и да виждам хората, които разговаряха. Те седяха на два съседни камъка и силуетите им се очертаваха ясно на фона на звездното небе.

Бяха един мъж и една жена, загърната в дълго бяло женско наметало, върху което се спускаха нейните дълги черни коси. Мъжът беше облечен само с панталон и сетре. До него на камъка бе облегната дълга пушка. Изглежда двамата бяха дошли току-що, защото чух жената да казва:

— Мислиш ли, че тук никой не може да ни подслуша?

— Не може — отвърна мъжът. — Никой друг не знае пътя дотук освен теб, мен и брат ми Хилал. А тук отдясно жива душа не може да се приближи, без да използва стълбите. Моите хора ще ме извикат.

— Дано Хилал се върне час по-скоро! Не мислиш ли, че вече би могъл да е тук?

— Всъщност би трябвало отдавна да е пристигнал, защото добре знае, че днес се събира съветът. Дано не му се е случило някакво нещастие!

— Че какво може да му се е случило? Нали язди много добре камила.

— Наистина има чудесна хаджина, ханум. Именно заради това го очаквах да се върне още вчера.

Жената въздъхна дълбоко.

— Не ме наричай ханум! В скоро време ще бъда може би по-клета и по-бедна и от най-окаяната робиня.

— Опазил те Аллах! А какво постигна в джама?

— Имах малък успех, макар и за кратко време, понеже се наложих над Фалахд — отговори тя малко по-оживено. — Той и двамата чужденци говориха против пашата на Маср. Те настояваха за по-бързо разрешаване на въпроса. Все пак успях да прокарам мнението, че ще е по-добре да почакаме, докато се разбере, кой ще стане шейх на племето. След това напуснах джама, понеже започнаха да се съвещават за моето бъдеще, и сега сигурно ще последва най-лошото — племето ще пожелае предводител, чиято жена трябва да стана аз. А той няма да е никой друг освен Фалахд.

Бадия млъкна за известно време. Мъжът, който можеше да е единствено Тарик, също не продумваше, а гледаше замислено пред себе си. Изглежда дълбоко униние бе обзело двамата влюбени.

— Не знаеш ли някакъв начин за спасение? — поде тя най-сетне отново разговора.

— Знам само един — да се бия — отвърна той.

— Ох, схватката с Фалахд няма да ми донесе избавление! Никой не е в състояние да го победи.

Думите й бяха последвани от сподавен стон, който обаче не беше израз на страх, а по-скоро на горещото желание най-после да се стигне до някакво разрешение на този сложен проблем.

— И аз ли не съм в състояние да го победя?

— И ти също! — потиснато отговори Бадия.

— Ханум, нима искаш да ме обидиш?

— Не, ти си ми най-верният човек. Ти би рискувал и живота си за мен, но аз знам също, че той ще излезе победител, а после съм длъжна да му се подчиня.

— Но аз го превъзхождам в стрелбата и в боя с ножове — избухна Тарик.

— Всички го знаят, знае го и той. Ето защо ще избере юмручния бой. Убедена съм в това. А тогава ти си загубен. Не, има още една възможност за спасение…

— Кажи ми я! Каквато и да е тя, можеш да разчиташ на мен.

— Бягство.

Тарик се поколеба.

— Нима е невъзможно според теб? — настоятелно попита Бадия.

— Не е невъзможно, но е опасно за теб.

След кратко мълчание Бадия бавно каза:

— Разчитах на твоята закрила.

— Вече ти я обещах. Обаче който и път да избереш, ще се изложиш на голяма опасност, така че остани тук и ми разреши да се бия с Фалахд!

— Не, това не бива да става в никакъв случай! Забранявам ти!

Нищо повече не чух. Безшумно се оттеглих. Подслушването на двамата влюбени ми се струваше кажи-речи като някакво престъпление. Отведох Халеф още малко наляво, за да не ни чуят и самите нас.

И така, бях подслушал Бадия и Тарик.

Значи нашето съвещание пред дуара и после в галерията, водеща към руините, ни бе отнело все пак толкова време, че ханумата бе имала възможност да се върне от джама в своето жилище.

Ако исках да приключа с моите приготовления, докато съветът вземеше решение по най-важния въпрос, трябваше да побързам. Огледах се. По време на очакваната съвсем скоро сцена ми се щеше да съм осветен по възможно най-изгодния за мен начин, фойерверките не биваше да се пръскат прекалено високо. Следователно не можех да остана на това място, а трябваше да се изкатеря по-високо на руината, за да постигна възможно по-голям ефект.

Точно над нас забелязах едно място, което ми изглеждаше подходящо за моята цел. С малко повече усилия спокойно можех да се добера до него. После се обърнах към Халеф:

— Носиш ли още пакета, който ти дадох пред дуара?

— Да, сихди!

— Я ми го подай!

Развързах връвта и без големи усилия подредих доста ефектен фойерверк така, че лесно да се запали само с една клечка кибрит. Халеф ме наблюдаваше безмълвно, макар да не схващаше намеренията ми.