Баудолино

— Точно така. И аз също си помислих, че една реликва добива стойност, ако се озове на точното място в една истинска история. Извън историята на отец Йоан тези влъхви можеха да бъдат лъжа на някакъв търговец на килими, но включени в историята на отеца, се превръщаха в сигурно доказателство. Една врата не е врата, ако няма наоколо си един палат, без него би била просто един отвор, какво говоря, дори и отвор не би била, защото една празнина без пълнота, която да я заобикаля, дори не е празнина. Разбрах тогава, че разполагам с историята, в която влъхвите можеха да означават нещо. Помислих си, че ако трябва да говоря за отец Йоан пред императора, за да му открия пътищата към Изтока, това, че имам за потвърждение мощите на влъхвите, които произхождаха именно от Изтока, щеше да ме направи по-убедителен. Нещастните трима царе спяха в своите саркофази и разрешаваха на павезци и лодиняни да направят на пух и прах града, който ги бе приютил, без да го знае. Не му бяха задължени, разбира се, те само временно пребиваваха в него, като в странноприемница, в очакване да поемат за другаде. Всъщност не са ли били те по природа пътешественици, щом са тръгнали кой ги знае откъде подир една звезда? На мен се падаше задължението да намеря на тези три тела един нов Витлеем.

Баудолино знаел, че една добра реликва може да промени съдбата на един град, да го превърне в цел на непрестанно поклонничество, да преобрази селската черква в светилище. Кой можел да се заинтересува от влъхвите? Досетил се за Райналд: той бил получил архиепископството на Кьолн, но трябвало да отиде там, за да бъде официално посветен. Да встъпи в своята катедрала, носейки със себе си влъхвите, щяло да бъде голям удар. Нали Райналд търсел символи на имперската власт? Ето че имал подръка не един, а трима царе, които на всичкото отгоре били навремето и първосвещеници.

Попитал стареца дали може да види телата. Оня го помолил да му помогне, защото трябвало да се завърти капакът на саркофага, за да се открие кивотът, който съхранявал телата.

Било трудно, но си струвало. И о, чудо: телата на тримата царе изглеждали като живи, макар че кожата им била изсъхнала и приличала на пергамент. Но не била потъмняла, както става с мумифицираните тела. Двама от влъхвите били още с почти млечнобели лица, единият имал голяма сребриста брада, която се спускала до гърдите му, още запазена, макар и така втвърдена, че приличала на валмо захарен памук; вторият бил голобрад. Третият бил с цвят на абанос, но не от времето, а навярно по рождение. Приличал на дървена статуя и дори на лявата му скула имало цепнатина. Бил с къса брада и месести устни, които откривали два снежнобели зъба на звяр. И тримата били с широко разтворени очи, големи и сякаш смаяни, а зениците им приличали на стъклени. Били увити в плащаници — едната бяла, другата зелена, третата пурпурна, — а от плащаниците се подавали шалвари като на варварите, само че от истинска дамаска, обшита с нанизи от бисер.

Баудолино бързо се прибрал в императорския лагер и хукнал да говори с Райналд. Канцлерът веднага разбрал каква стойност има откритието на Баудолино и казал:

— Трябва да действаме скришом и бързо. Няма да може да ги изнесем в кивота — ще привлече внимание. Ако някой разбере какво си открил, няма да се поколебае да ни го отнеме, за да го отнесе в своя град. Ще заръчам да сковат три ковчега от груби дъски и през нощта ще ги изнесем извън стените, като ще обясняваме, че в тях са телата на трима наши храбри приятели, загинали при обсадата. Ще действате само ти, Поета и моят слуга. После ще ги оставим, където сме ги отнесли, без да избързваме. Преди да ги отнеса в Кьолн, ще трябва да изнамерим убедителни доказателства за произхода на реликвата и за самите влъхви. Утре се връщаш в Париж, където познаваш учени хора, и намираш всичко, което можеш, за тяхната история.

През нощта тримата царе били пренесени в една крипта на черквата „Свети Георги“, извън стените на града. Райналд поискал да ги види и избухнал в ругатни, не твърде достойни за един архиепископ:

— С шалвари? И с тези калпаци като на шутове?

— Господин Райналд, явно така са се обличали по онова време мъдреците от Изтока; преди години бях в Равена и видях една мозайка, където върху робата на императрица Теодора тримата влъхви са представени горе-долу по същия начин.

— Да, такива неща могат да убедят византийските гърчоля, но представяш ли си как ще покажа в Кьолн влъхвите, накипрени като панаирджийски фокусници? Ще ги преоблечем.

— И как? — запитал Поета.

— Как ли? Аз те търпя да ядеш и да пиеш като мой васал, за да ми пишеш два-три стиха годишно, а ти не знаеш как да облечеш тези, които първи са се поклонили на нашия Господ Бог Иисус Христос?! Ще ги облечеш както хората си представят, че трябва да бъдат облечени — като епископи, като папи, като архимандрити, знам ли!

— Ограбиха главната черква и епископството. Може би ще успеем да се сдобием със свети одежди. Ще опитам — казал Поета.