Баудолино

— Баудолино — веднага казал той, — отсега нататък с влъхвите се заемам аз, ти трябва да работиш за отец Йоан. От това, което ми разказваш, разбирам, че за него има само слухове, а това не е достатъчно. Трябва ни документ, който да свидетелства за неговото съществуване, да казва кой е, къде царства, как живее.

— А къде да го намеря?

— Ако не го намериш, ще го изготвиш. Императорът ти е дал възможност да учиш и сега е моментът да използваш способностите си. И да си заслужиш рицарското звание веднага щом завършиш това свое учене, което според мен продължи дори много дълго.

— Разбираш ли, господин Никита? — каза Баудолино. — Оттогава за мен отец Йоан от игра се превърна в дълг. Трябваше вече да го търся не в памет на Отон, а по нареждане на Райналд. Както казваше моят баща Галяудо, винаги съм бил опак човек. Щом ме задължаваха да правя нещо, тутакси ми минаваше всякакво желание да го правя. Подчиних се на Райналд и веднага заминах за Париж, но само за да избегна срещата с императрицата. Абдул се беше върнал към съчиняването на песни и забелязах, че съсъдът със зеления мед е вече наполовина празен. Разказах му за историята с влъхвите и той запя, като си акомпанираше:

— Недейте се чуди, че влюбен съм в таз,
която — о, знам го — не ще ме съзре,
която до днес не съм виждал и аз
и няма да видя — и туй знам добре —
додето ми чукне съдбовният час
и, влюбено в нея, сърцето ми спре!
Ах, ах!

Ах, ах!… Отказах се да споделям с него плановете си и по въпроса за отеца почти цяла година не свърших нищо.

— А влъхвите?

— Две години по-късно Райналд отнесе реликвите в Кьолн, но показа щедрост, защото в Кьолн, преди да затвори мощите на царете в новия кивот, отрязал от тримата по един пръст и пратил пръстите като дар на катедралата в Хилдесхайм, в която преди това беше настоятел. По същото време обаче трябвало да решава други проблеми, и то не малки. Точно два месеца преди да успее да отпразнува триумфа си в Кьолн, умря антипапата Виктор. Почти всички приеха новината с въздишка на облекчение, така нещата се нареждаха от само себе си и Фридрих би могъл да се помири с Александър. Райналд обаче съществуваше благодарение на тази схизма, разбираш ли, господин Никита, с двама папи той тежеше повече, отколкото с един. Така че измислиха нов антипапа, Паскал III, като организираха една пародия на конклав с четирима висши духовници, едва ли не подбрани от улицата. Фридрих не беше убеден. Казваше ми…

— Значи си се върнал при него?

Баудолино въздъхна.

— Да, за няколко дни. В същата година императрицата беше дарила Фридрих със син.

— Какво изпита?

— Разбрах, че трябва да я забравя окончателно. Гладувах седем дни, като пиех само вода, защото бях чел някъде, че тя успокоява духа и че накрая от нея дори се получават благочестиви видения.

— И вярно ли се оказа?

— Абсолютно, но във виденията беше тя. Тогава реших, че трябва да видя това дете, за да отбележа разликата между видението и действителността. И се върнах в двора. Бяха изминали повече от две години от онзи прекрасен и ужасен ден и оттогава не се бяхме виждали. Беатрикс не откъсваше очи от детето и сякаш изобщо не се развълнува от моята поява. Тогава си казах, че макар да не мога да се примиря с това да обичам Беатрикс като майка, ще обичам това детенце като свое братче. Но като гледах това човече в люлката, не успявах да отпъдя мисълта, че ако събитията се бяха развили по малко по-различен начин, то можеше да бъде мой син. Така или иначе се чувствах прелюбодеец.

В това време съвсем други проблеми тревожели Фридрих. Той казал на Райналд, че един полупапа твърде слабо гарантира правата му и че това с влъхвите било добро, но не било достатъчно, защото това, че ги бил намерил, не означавало непременно, че той произлиза от тях. Папата, блазе му, можел да докаже, че произлиза от Петър, който бил определен от самия Иисус, а той, свещеният римски император, какво правел? Твърдял, че произлиза от Цезар, който все пак си е бил един най-обикновен езичник…

В този момент Баудолино бързо изрекъл първата мисъл, която му дошла в главата, а именно, че Фридрих можел да заяви, че произлиза от Карл Велики.

— Но Карл Велики е бил помазан от папата и пак се връщаме на старото — възразил Фридрих.

— Освен ако не го обявиш за светец — казал Баудолино.

Фридрих му наредил първо да мисли преди да говори глупости.