Баудолино

През един от следващите дни Абдул им подсказал, че тъй като Иезекиил все пак бил от племето Израилево, би могъл да им помогне някой от неговата вяра. И понеже другарите му възразили с възмущение, че не можело да се чете Светото писание с помощта на юдей, тъй като било всеизвестно, че това коварно племе променяло текста на Светите книги, за да заличи от тях всеки намек за предстоящата поява на Христос, Абдул им разкрил, че някои от най-прочутите парижки учени понякога, макар и скришом, се ползвали от знанията на равините, поне за тези пасажи, в които не се засягал въпросът за очаквания Месия. И сякаш нарочно, тъкмо тези дни монасите от Сен Виктор били поканили в абатството си един евреин, още млад, но много известен, Соломон от Герона.

Разбира се, Соломон не живеел в Сен Виктор: монасите му били намерили някаква стая, воняща и мрачна, на една от най-неугледните улици на Париж. Наистина бил млад човек, макар че лицето му изглеждало похабено от размишления или четене. Говорел добър латински, но твърде неразбираемо, защото имал странна отличителна черта: в устата му отляво, отгоре и отдолу, всичките зъби му били наред от левия резец до края, а нямал нито един зъб вдясно. Въпреки че било преди обяд, заради полумрака в стаята той бил принуден да чете на запален светилник и при появата на посетителите закрил с ръце свитъка, който бил разпънат пред него — излишна предпазливост, тъй като свитъкът бил изписан с еврейски букви. Извинил се, защото, както обяснил, това било книга, която християните с основание ненавиждали, прословутата Toledo Jeschu, в която се разказвало, че Иисус бил син на продажна жена и наемен войник, някой си „Пантерата“. Но точно монасите от Сен Виктор му били поръчали да преведе няколко страници от нея, защото искали да разберат до каква степен можело да стигне коварството на евреите. Казал обаче, че върши тази работа охотно, защото и на него му се струвало, че тази книга е прекалено сурова, доколкото Иисус бил, разбира се, човек добродетелен, макар че имал слабостта да се обяви, без основание, за Месия, но вероятно е бил подмамен от Царя на Мрака, а и евангелията допускали, че му се явил, за да го изкуши.

Като го запитали за формата на Храма според Иезекиил, той се усмихнал:

— И най-усърдните коментатори на Светото писание не са успели да установят как точно е изглеждал Храмът. Дори великият раби Соломон бен Исаак е допуснал, че ако се следва буквата на текста, не се разбира къде са били външните южни зали, къде излизали на запад, докъде се простирали на изток и тъй нататък. Вие, християните, не разбирате, че свещеният текст се ражда от един Глас. Господ Бог, ха-кадош барух ху, да се свети вовеки името Му, когато говори на своите пророци, го прави със звуци, а не с образи, както е при вас с вашите рисувани страници. Гласът, разбира се, поражда образи в сърцето на пророка, но тези образи не са неподвижни, те се преливат, менят формата си според напева на този глас и ако искате да сведете до образи словата на Бог, да се свети името Му вовеки, вие смразявате този глас, като че ли е студена вода, която се превръща в лед и вече не утолява жаждата, а сковава крайниците в мъртвешки студ. Отец Ришар, за да разбере духовния смисъл на всяка част от Храма, иска да го пресъздаде веществено, както би направил един майстор зидар, и никога няма да успее. Видението е подобно на сънищата, в които нещата се преобразяват едно в друго, а не на изображенията във вашите църкви, където нещата си остават винаги равни на себе си.

След това раби Соломон попитал защо посетителите му искат да узнаят какъв е бил Храмът и те му разказали за своите търсения на царството на отец Йоан. Равинът проявил голям интерес.

— Може би не знаете — казал, — че и нашите текстове говорят за едно тайнствено царство в далечния Изток, където още живеят десетте пръснати племена на Израил.

— Чувал съм за тези племена — отвърнал Баудолино, — но зная твърде малко за тях.