Баудолино

Така че напомнил на другарите си, че след историята с влъхвите отец Йоан добивал много по-голямо значение отпреди и трябвало да се представя наистина като rex et sacerdos. Като цар на царете трябвало да притежава дворец, пред който дворците на християнските владетели, включително на василевса на схизматиците от Константинопол, да изглеждат като колиби, а като върховен духовник трябвало да притежава храм, в сравнение с който черквите на папата да приличат на схлупени къщурки. Изобщо, налагало се да му се издигне дворец, достоен за него.

— Моделът е налице — обадил се Борон. — Той е Небесният Йерусалим, както го е видял апостол Йоан в Апокалипсиса. Трябва да бъде опасан с високи стени, с дванайсет порти като дванайсетте племена на Израил: на юг — три, на запад — три, на изток — три и на север — три…

— Точно така — пошегувал се Поета. — И отецът ще влиза през една и ще излиза от друга, а като има буря, ще се блъскат всички едновременно; ще духа отвсякъде. Аз на такова течение не бих стоял за нищо на света.

— Остави ме да продължа. Основите на стените ще са от яспис, сапфир, халцедон, смарагд, сардоникс, хризолит, берилий, топаз, хризопаст, хиацинт и аметист, дванайсетте порти ще са дванайсет бисера, а площадът срещу тях ще е от чисто злато, прозрачно като стъкло.

— Не е зле — казал Абдул, — но мисля, че моделът трябва да бъде този на Йерусалимския храм, както го описва пророк Иезекиил. Елате утре сутрин с мен в абатството. Един от монасите, многоученият Ришар от Сен Виктор, се занимава с възстановяването на плана на Храма, тъй като текстът на пророка е на места неясен.

— Господин Никита — каза Баудолино, — не зная дали някога си се запознавал с размерите на Храма.

— Още не.

— Чудесно. Никога не го прави, защото ще се побъркаш. В Царства се казва, че Храмът е широк шейсет лакти, висок трийсет и дълбок двайсет, и че портикът му е широк двайсет и дълбок десет лакти. В Паралипоменон обаче се казва, че портикът била висок сто и двайсет лакти. При ширина двайсет, височина сто и двайсет и дълбочина десет, не само че портикът би бил четири пъти по-висок от самия Храм, но би бил и така тесен, че би рухнал при най-лек ветрец. Още по-лошо става обаче, когато седнеш да четеш за видението на Иезекиил. Нито един от размерите не издържа на проверката, тъй че мнозина блажени допускат Иезекиил да е имал именно видение, с други думи, че си е бил пийнал повечко и е видял нещата двойни. Не че има нещо лошо в това, горкият Иезекиил също е имал право да се поразвлича от време на време, само че тоя Ришар от Сен Виктор е достигнал до следното размишление: щом всяко нещо, всяко число, всяка най-малка подробност в Библията има символичен смисъл, трябва да се внимава какво е казано буквално, защото при този символичен смисъл е едно да се каже за нещо, че е дълго три, а друго — да се каже, че е дълго девет, като се знае, че тези две числа имат различни мистични значения. Да не ти говоря каква стана, когато отидохме да слушаме лекцията на Ришар за Храма. Беше разтворил Книгата на Иезекиил и действаше с едно канапче, за да взима мерките. Рисуваше очертанията на това, което описва Иезекиил, след това взимаше някакви липови дъсчици и, подпомогнат от учениците си, ги режеше и се мъчеше да ги сглобява с помощта на туткал и гвоздейчета… Мъчеше се да възстанови Храма и нагаждаше мерките според нуждите, тоест там, дето Иезекиил беше писал един лакът, той казваше да отрежат един пръст…

Всеки път всичко се разпадаше, Ришар се гневеше на помощниците си и ги обвиняваше, че не са държали здраво залепеното или че са намазали тънко туткала, а те се оправдаваха, като казваха, че той им бил дал грешни мерки. После учителят се поправяше и веднъж заявяваше, че в текста било написано „портал“, но в случая думата означавала „портик“, иначе вратата щяла да се получи голяма почти колкото целия Храм, а друг път допускаше, че когато две мерки не съвпадали, това било защото в първия случай Иезекиил мислел за размера на цялата сграда, а във втория — за размера на част от нея. Или пък че някога под „лакът“ трябвало да се разбира геометричната мярка, равна на шест обикновени лакти. Изобщо, няколко седмици се забавлявахме много да гледаме как този свят човек напразно се блъскаше над неразрешимата задача и падаше голям смях всеки път, когато Храмът му рухваше. За да не ни разкрият, се преструвахме, че търсим нещо, паднало на пода, но най-подир един свещеник забеляза, че непрекъснато нещо пада, и ни изгони.