Баудолино

— Много народи вярват, че езикът на Адам е техният, като забравят, че Адам не е могъл да говори друг език освен този на Тората, а не на книгите, които разказват за неистински и лъжливи богове. Седемдесетте и два езика, породили се след объркването, не познават някои основни букви: например неверниците не познават буквата хет, арабите пък не знаят буквата пех и затова техните езици приличат на свинско грухтене, жабешко квакане или крякане на гъски, защото са езици на народи, които са изоставили правилния начин на живот. Но първоначалната Тора, тази от мига на Сътворението, стояла пред погледа на Всевишния, името Му вовеки да се свети, написана като чер огън върху бял огън, в ред, който не е този на писаната Тора, която четем днес и която се е проявила едва след грехопадението на Адам. Затова аз прекарвам всяка нощ дълги часове да сричам с върховно съсредоточаване буквите на писаната Тора, да ги разбърквам, разменям и въртя като воденични камъни, за да ги накарам да разцъфтят в първоначалния ред на вечната Тора, която предхожда Сътворението и била поверена на ангелите от Всевишния, да се свети вовеки името Му! Ако знаех, че съществува далечно царство, където са се съхранили първоначалният ред и езикът, на който Адам е говорел със своя Създател преди да извърши грехопадението, с удоволствие бих посветил целия си живот, за да го намеря.

Докато говорел, лицето на Соломон било засияло с такава светлина, че нашите приятели се запитали дали няма да е добре да го включат в своите бъдещи тайни срещи. Решаващият довод бил намерен от Поета: това, че юдеят искал да намери в царството на отец Йоан своя език и десетте си племена, не бивало да ги притеснява; всичко говорело, че отец Йоан бил толкова могъщ, че можел да властва и над пръснатите племена на юдеите, и нямало защо да не говори езика на Адам. Основният въпрос бил преди всичко да се създаде това царство, а за тази цел един юдей можел да бъде също толкова полезен, колкото и един християнин.

И все пак още не били уточнили какъв трябвало да бъде дворецът на презвитера. Решили въпроса няколко нощи по-късно, четиримата, събрани в стаята на Баудолино. Вдъхновен от духа на мястото, Абдул склонил да разкрие пред новите си приятели тайната на зеления мед, казвайки, че той би могъл да им помогне не да си го представят, а направо да видят двореца, над който си блъскали главите.

Раби Соломон веднага се обадил, че знае много по-мистични начини за получаване на видения и че било достатъчно през нощта да почнеш да мърмориш безбройните комбинации от буквите на името Господне, без нито за миг да прекъсваш да ги въртиш с езика си — така те повличал водоврът от мисли и образи, докато си изпаднел в блажена отмала.

Поета в началото проявил недоверие, после обаче решил да пробва, но тъй като поискал да опита едновременно достойнствата на меда и вкуса на виното, накрая изгубил всякакви задръжки и станал безспорен първенец по виденията.

И ето че достигнал състоянието на пълно опиянение. Помагайки си с няколко треперливи черти, които прокарвал по масата, като топял пръст в чашата вино, той предложил дворецът да бъде като този, който апостол Тома наредил да построят за Гондофор, царя на индийците: гредоредът на тавана — от кипарисово дърво, покривът — от абанос, а куполът — увенчан с две златни топки с по два барбункула всяка, тъй че златото искряло денем на слънчевите лъчи, а нощем камъните блестели на лунната светлина. След това престанал да разчита на паметта си и на авторитета на Тома и започнал да съзира врати от сардоникс, слепен с прах от рог на либийска пепелянка, който не позволявал на този, който минел през тях, да внесе отрова вътре; и кристални прозорци, и златни трапези върху лъвски лапи от слонова кост, и светилници с уханни пламъци, и леглото на отеца от сапфир, за да се спазва целомъдрието му, защото — завършил Поета — този Йоан можел да бъде цар докогато си иска, но бил и първосвещеник, и значи това жени — точка, край, никакви!

— Струва ми се много хубаво — казал Баудолино, — но за един цар, който управлява такава голяма територия, аз бих сложил в някоя от залите един от онези автомати, каквито, разправят, имало в Рим, които предупреждавали, щом в някоя провинция се надигал бунт.

— Не мисля, че в страната на презвитера — отбелязал Абдул — може да има бунтове, защото там царят мир и разбирателство.

Идеята за автоматите обаче не му се сторила безинтересна, защото всички знаели, че един велик император, независимо дали е мавър, или християнин, трябва да разполага с такива автомати в своя двор. Той вече ги виждал и чрез удивителна хипотипоза24 ги направил видими и за своите приятели: