Баудолино

Не, казал Киот, защото наистина така и не било станало ясно къде са дворецът и предметът, който се пазел в него, но измежду многото истории, които той бил чул, имало една, според която един от онези рицари, Файрефиц, го бил намерил и после го бил подарил на сина си, свещеник, който станал цар на Индия.

— Глупости! — обадил се Борон. — И аз да съм търсил години наред на погрешно място? Кой ти е разказал историята за този Файрефиц?

— Всяка история може да ни свърши работа — казал Поета. — И ако следваш историята на Киот, може и да откриеш твоя Градал. Но засега е важно не толкова да го намерим, колкото да установим дали си струва да го свързваме с отец Йоан. Драги ми Бороне, ние търсим не нещото, а някой, който да говори за него. — После се обърнал към Баудолино. — Представяш ли си? Отец Йоан притежава Градала и оттам идва неговото върховно достойнство, и той може да предаде това достойнство на Фридрих, като му подари Градала!

— И може да е същата рубинена купа, която владетелят на Сарандиб е изпратил на Харун ал Рашид — подсказал Соломон, който от вълнение започнал да съска с беззъбата половина на устата си. — Сарацините почитат Христос като велик пророк, може да са открили купата и на свой ред Харун да я е подарил на отеца…

— Великолепно! — възкликнал Поета. — Като предсказание за възвръщането на това, което маврите са притежавали незаконно. Тя е била дори по-важна от Йерусалим!

Решили да опитат. Абдул успял да измъкне през нощта от скрипториума на абатство Сен Виктор един много ценен, зле изстърган пергамент. Липсвал му само печат, за да прилича на истинско царско писмо. В онази стаичка за двама, която сега приютявала шестима, скупчени около клатещата се масичка, Баудолино, със затворени очи като изпаднал в екстаз, диктувал. Абдул пишел, защото калиграфският почерк, който бил усъвършенствал в отвъдморските християнски царства, можел да мине за начина, по който би писал с латински букви един тамошен. Преди да започнат предложил, за да могат всички да бъдат достатъчно изобретателни и съсредоточени, да си поделят малкото зелен мед, останал в съсъда, но Баудолино възразил, че нея вечер трябвало да останат с бистър ум.

Първо се запитали дали отецът не е трябвало да пише на своя адамов език или поне на гръцки, но в крайна сметка решили, че един цар като Йоан вероятно има на служба секретари, които знаят всички езици, и от уважение към Фридрих би писал на латински. Още повече, добавил Баудолино, че писмото имало за цел да смае и убеди папата и останалите християнски първенци, и затова преди всичко трябвало да бъде разбираемо за тях. Започнали.

Презвитер Йоан, по висшата воля и всесилната мощ на Бога и на нашия Господ Иисус Христос властител над тези, които властват, до Фридрих, свещен и римски император, с пожелания да бъде здрав и да се радва вечно на Божията благословия.

Съобщено бе на Наше величество, че почиташ Нашата власт и че е дошла до теб вестта за Нашето могъщество. Но от Нашите пратеници разбрахме за твоето желание да Ни изпратиш нещо приятно и забавно, за да възрадваш Нашето милосърдие. Охотно приемаме дара ти и посредством Наш посланик ти провеждаме от Наша страна ответен знак, в желанието си да узнаем дали следваш като Нас правата вяра и дали във всичко вярваш в нашия Господ Иисус Христос. В безкрайната си щедрост ти съобщаваме, че ако ти е нужно нещо, което би могло да ти достави удоволствие, дай Ни да узнаем за това чрез Нашия пратеник, като свидетелство за твоята приязън. Приеми в замяна…

— Спри за малко — казал Абдул, — може би точно в този момент отецът е изпратил Градала на Фридрих!

— Да — казал Баудолино, — но тези двамата побъркани, Борон и Киот, още не са успели да кажат какво представлява той!

— Ами чули са толкова истории, видели са толкова неща, може би не си спомнят всичко. Затова предлагах меда: трябва да им се отвържат мислите.