Баудолино

— Щом нещо е вярно, слагаме го — казал Баудолино. — Важното е да не приказваме врели-некипели.

По-нататък писмото се спирало върху добродетелта, която царувала по тези земи, където всеки поклонник бил посрещан гостоприемно, нямало нито един бедняк, нямало крадци, разбойници, скъперници и лицемери. След това отецът изказвал убеждението си, че на света няма друг такъв монарх, толкова богат и с толкова много поданици като него. И за да приведе доказателство за всички тези богатства, както впрочем Синдбад бил забелязал в Сарандиб, идвал пасажът, в който отецът описвал как излиза на война срещу враговете си, предхождан от тринайсет кръста, обсипани със скъпоценни камъни, всеки от които натоварен на колесница, като всяка колесница била следвана от десет хиляди конници и сто хиляди пехотинци. Когато обаче отецът пътувал в мирно време, яздел, предхождан само от един дървен кръст, в памет на страданията Господни, и от една златна делва, пълна с пръст, напомняща на всички и на него самия, че пръст сме и в пръст ще се превърнем. Но за да не се забравя от никого, че този, който минава, все пак е царят на царете, бутнали и една делва от сребро, пълна със златни монети.

— Ако сложиш вътре и топази, ще те халосам с тази чаша по главата — предупредил Баудолино. И Абдул този път не посмял да ги включи.

— Но все пак пиши още, че там няма изневери, че никой не може да лъже и че който лъже, тутакси умира, тоест че бива смятан за умрял, защото от този миг е извън закона и никой вече не го е грижа за него.

— Ама вече писах, че няма пороци, че няма крадци…

— Нищо, подчертай го. Царството на отец Йоан трябва да е място, където християните успяват да спазват Божиите заповеди, докато папата не е успял да постигне нищо подобно със своите синове, но самият той лъже, че дори и повече от другите. Освен това, като подчертаваме, че там никой не лъже, доказваме по още по-безспорен начин, че всичко, което пише Йоан, е истина.

И Йоан продължавал да пише, че всяка година посещавал заедно с многочислена войска гроба на пророк Даниил в безлюдния Вавилон, че в страната му ловели риба, от чиято кръв извличали пурпур, и че под негово владичество били дори Амазоните и Браманите. Това за Браманите се сторило полезно на Борон, защото били видени от Александър Велики, когато той стигнал до възможно най-далечния Изток. Така тяхното присъствие доказвало, че царството на отеца било включило и самата империя на Александър.

Вече им оставало само да пристъпят към описанието на неговия дворец и на вълшебното му огледало, а по този въпрос Поета бил казал вече всичко още предните вечери. Все пак го припомнил, но шепнейки в ухото на Абдул, така че Баудолино да не чуе нищо повече за топази и берили, защото било ясно, че в случая без тях нямало да може да се мине.

— Мисля си, че всеки, който го прочете — обадил се раби Соломон, — ще се запита защо един толкова могъщ цар разрешава да го наричат само „отец“.

— Точно така. И това ни позволява да преминем към заключението — съгласил се Баудолино. — Пиши, Абдул…

А защо, о, свръхскъпи Ни Фридрих, Нашата височайша особа не приема титла, по-достойна от Презвитер, е въпрос, който прави чест на твоята мъдрост. Имаме, естествено, в нашето обкръжение царедворци, удостоени с функции и звания, далеч по-достойни, особено що се отнася до църковната йерархия… Нашият интендант е примас и крал; крал и архиепископ е Нашият виночерпец; епископ и крал е Нашият шамбелан; крал и архимандрит е Нашият ковчежник; крал и игумен е главният готвач. По тази причина Нашето величество, не можейки да търпи да бъде величано с титла от горепосочените или да бъде издигано в сан от гореизброените, които изобилстват в Нашия двор, от скромност реши да бъде наричано със звание, не толкова значително и от по-нисък ранг. Засега е достатъчно за теб да знаеш, че Нашите владения се простират в едната посока на четири месеца ход, докато в другата никой не знае докъде стигат. Ако можеш да изброиш звездите на небосвода и песъчинките в морето, ще можеш да измериш и Нашето могъщество.