Баудолино

… Ако желаеш да дойдеш в Нашите земи, ще те провъзгласим за най-велик и достоен в Нашия двор и ще можеш да се ползваш с Нашите богатства. От последните, които притежаваме в изобилие, ще бъдеш одарен, речеш ли да се завърнеш в своите владения. Помни Заветите и не изпадай в грях.

След тази благочестива препоръка отецът преминал към описанието на своето могъщество.

— Никакво смирение — настоявал Абдул. — Отецът стои толкова високо, че може да си позволява високомерни жестове.

Естествено. Баудолино нямал никакви задръжки по тази линия и продължил да диктува. Този dominus dominiantium25 биел по могъщество всички царе на земята и богатствата му били безкрайни, седемдесет и двама царе му плащали данък, седемдесет и две провинции му се подчинявали, макар не всички да били християнски — последното било заради раби Соломон, тъй като позволявало да се включат и пръснатите племена Израилеви сред поданиците на отеца. Неговата власт се простирала над трите Индии, земите му граничели с най-далечните пустини и стигали чак до Вавилонската кула. Всеки месец трапезата на отеца била обслужвана от седем царе, шейсет и двама херцози и триста шейсет и петима графове, а всеки ден на масата му седели дванайсетима архиепископи, десетима епископи, патриархът на свети Тома, митрополитът на Самарканд и пър восвещеникът на Суза.

— Не са ли много? — запитал Соломон.

— Не, не — настоял Поета, — трябва да накараме и папата, и византийския василевс да се пукнат от яд. И добави, че отецът е дал обет да посети Светия гроб с огромна войска, за да разгроми враговете Христови. Така ще подкрепим това, което е казал Отон, и ще запушим устата на папата, ако случайно възрази, че той не е успял да прекоси Ганг. Йоан ще ни упрекне и затова си струва да отидем и да сключим съюз с него.

— Сега ми дайте идеи как да населим царството — казал Баудолино. — Там трябва да живеят слонове, дромадери, камили, хипопотами, пантери, диви осли, бели и червени лъвове, неми щурци, грифони, тигри, лами, хиени, всички зверове, които не се срещат у нас и чиито кожи биха били ценни за този, който реши да иде на лов там. И освен това невиждани човешки същества, които са споменати в книгите за природата на нещата и на вселената…

— Кентаври, човеци с рога, фавни, сатири, пигмеи, песоглавци, великани, високи четирийсет лакти, циклопи — заредил Киот.

— Кротко, кротко! Пиши, Абдул, пиши! — говорел Баудолино.

За останалото трябвало само да сложат на книга с известно разкрасяване онова, което били измислили и обсъдили през последните години. От земята на отеца бликал мед и навсякъде се леело мляко — тук раби Соломон бил щастлив да открие отзвуци от Изход, Левит и Петокнижието, — в нея не се срещали нито змии, нито скорпиони, и я прекосявала река Идонус, която извирала направо от Земния рай, и в нея имало…

— Камъни и пясък — подсказал Киот.

— Не — поправил го раби Соломон, — те текат в Самбатион.

— А Самбатиона няма ли да го сложим?

— Да, но после, а Идонус извира от Земния рай и значи съдържа… изумруди, топази, сапфири, хризолити, оникси, берили, аметисти — включил се Киот, който току-що бил пристигнал и не разбирал защо неговите приятели проявявали признаци на гадене („Ако ми дадете още един топаз, ще го глътна и после ще го издрискам през прозореца!“ — викал Баудолино), но пък с всичките вълшебни острови и райски градини, които били посетили по време на своите търсения, от скъпоценни камъни вече им било дошло до гуша.

Тогава Абдул, тъй като царството било разположено на изток, предложил да се насочат към редките подправки и бил включен черният пипер. Но Борон веднага се обадил, че черният пипер растял по дървета, които гъмжели от змии, и когато узреел, подпалвали дърветата, змиите се разбягвали, скривали се в дупките си и тогава хората се приближавали, разтърсвали дърветата, събиралия нападалия от клоните пипер и го приготвяли по някакъв си техен начин.

— А сега можем ли да сложим Самбатиона? — запитал Соломон.

— Добре де, да го сложим — отстъпил Поета. — Така ще стане ясно, че десетте пръснати племена живеят отвъд реката. Дори можем да ги изброим по име, тъй че Фридрих ще е открил и пръснатите племена и това ще е още един трофей за негова прослава.

Абдул отбелязал, че Самбатион им трябва, защото бил непреодолимото препятствие, което затруднявайки волята, изостря желанието и прави по-ревностен стремящия се. Някой предложил да споменат и един подземен ручей, пълен със скъпоценности. Баудолино казал, че Абдул можел да го напише, ако иска, но оставял другите да решат въпроса, защото се боял, че отново ще чуе да се споменава топазът. Затова пък, като се основавали на Плиний и Исидор, решили да поместят на тази земя саламандрите — четириноги змии, които живеят само сред пламъците.