Баудолино

Да, навярно Баудолино, който диктувал, и Абдул, който пишел, можели да се ограничат с виното, но свидетелите, или източниците на откритието, трябвало да бъдат подкрепени със зеления мед. И затова след няколко мига Борон, Киот (смаян от неочакваните усещания, които изпитвал) и Поета, който вече бил вкусил достатъчно от меда, седели на пода с глупашки усмивки на лицата и дрънкали фантасмагории като същи пленници на Алоадин.

— О, да — говорел Киот, — виждам голяма зала и факли, които я осветяват с такава светлина, каквато никой не може да си представи. И се появява един паж, който държи копие, толкова лъскаво, че блести от огъня на камината. На върха на копието се появява капка кръв, която се стича по ръката на пажа… После пристигат други двама пажове със златни гравирани светилници и на всеки от тях са запалени по десет свещи. Пажовете са прекрасни… Ето, сега влиза една красавица, която носи Градала, и в залата се разлива невероятно сияние… Свещите бледнеят както луната и звездите, когато изгрява слънцето. Градалът е изработен от най-чисто злато, в което са вгнездени невиждани скъпоценни камъни, най-скъпите, които съществуват на земята… Сега пък влиза друга девойка, която внася сребърен поднос…

— И какво представлява този проклет Градал? — провикнал се Поета.

— Не зная, виждам само сиянието…

— Ти виждаш само сияние — обадил се Борон, — а аз виждам нещо повече. Да, има факли, които осветяват залата, но сега чувам тътен, усещам ужасен трус, като че ли дворецът ще се срине. Настъпва пълен мрак… Не, сега един слънчев лъч осветява двореца седем пъти по-силно отпреди. О, сега внасят светия Градал под покривало от бяло кадифе и при неговата поява дворецът се изпълва с ароматите, излъхвани от всички подправки на света. И докато Градалът обикаля масата, рицарите виждат как посудата пред всички ястия, които биха пожелали…

— Но как, по дяволите, изглежда този Градал? — прекъснал го Поета.

— Недей руга. Това е една чаша.

— Откъде знаеш, нали е покрит с кадифето?

— Като казвам, че зная, значи зная — упорствал Борон. — Казаха ми.

— Проклет да си за вечни времена и хиляди дяволи да те мъчат! Преструваш се, че имаш видение, пък повтаряш това, което са ти казали! Ти си по-ужасен и от оня задник Иезекиил, който не знаел какво вижда, защото тези юдеи не гледат миниатюри и слушат само гласове!

— Престани, сквернословецо! — намесил се Соломон. — Библията е свещена книга не само за мен, а и за вас, отвратителни неверници!

— Спокойно, спокойно — повтарял Баудолино. — Чуй ме сега, Бороне. Да допуснем, че Градалът е чашата, в която нашият Бог е осветил виното. Как е могъл Йосиф Ариматейски да събере кръвта от разпятието, след като когато сваля Иисуса от кръста, нашият Спасител е бил вече мъртъв, а както знаеш, от мъртвите не тече кръв?

— Дори и мъртъв, Иисус е можел да прави чудеса.

— Не е чаша — прекъснал ги Киот, — защото онзи, дето ми разказа историята за Файрефиц, ми откри също, че е бил камък, паднал от небето, lapis ex coelis, ако пък е бил чаша, то тя е била издълбана в този небесен камък.

— Тогава защо да не е бил върхът на копието, което е проболо светата гръд? — запитал Поета. — Не каза ли по-рано, че в залата си видял да влиза паж с окървавено копие? Ето, и аз виждам, и то не един, а трима пажове с едно копие, от което тече цял ручей кръв. И ето един мъж в дреха на епископ, държащ кръст, седнал на трон, носен от четири ангела. Те го отнасят пред сребърна маса, на която сега е сложено копието. Сега две девойки внасят широк съд, в който е поставена отсечена глава на мъж, плаваща в кръв. И после епископът, благославя копието и вдига просфората и в просфората се появява образът на дете! Копието е чудотворно и е знак за власт, защото е знак за мощ!

— Да, копието изпуска кръв, но капките падат в една чаша, като свидетелство за чудото, за което говоря — казал Борон — Толкова е просто… — И се усмихвал.

— Хайде стига толкова — казал Баудолино обезсърчен. — Да зарежем Градала и да вървим нататък.

— Приятели мои — обадил се тогава раби Соломон с тона на човек, който, бидейки евреин, не е много впечатлен от святата реликва. — Струва ми се невероятно отецът да подарява още веднага един тъй ценен предмет. И освен това, който прочете писмото, би могъл да поиска от Фридрих да му покаже този дар. Все пак не можем да сме сигурни, че историите, чути от Киот и от Борон, вече не се разпространяват на много места, и следователно би бил достатъчен един намек и който иска да разбере, ще разбере. Не пишете Градал, не пишете чаша, използвайте по-неясен термин. Тората никога не нарича най-свещените неща буквално, техният смисъл е скрит, тъй че вярващият читател трябва да открива малко по малко това, което Всевишният, да се свети името Му вовеки, е искал да бъде разбрано.

Баудолино подсказал:

— Да кажем тогава, че му изпраща един скрин, един сандък, едно ковчеже, да кажем „accipe istam veram arcam“, приеми в замяна това ценно сандъче…

— Не е лошо — съгласил се раби Соломон. — Скрива и разкрива едновременно. И отваря пътя към цял въртоп от тълкувания.

Продължили да пишат.