Баудолино

— Всичко е написано. След смъртта на Соломон дванайсетте племена, на които тогава бил разделен Израил, се изпокарали. Само две, племето на Юда и племето на Вениамин, останали верни на Давидовото коляно, докато останалите десет тръгнали на север, където били победени и поробени от асирите. За тях повече не се чуло нищо. Ездра казва, че отишли към една страна, в която не бил стъпвал човек, в една област, наречена Арсарет, а други пророци обявили, че един ден те щели да бъдат открити и щели да се върнат тържествено в Йерусалим. Освен това един наш брат, Елдад, от племето на Дан, преди повече от сто години стигнал до Кайрауан, в Африка, и посетил една общност от Избрания народ, която твърди, че произлиза от царството на десетте пръснати племена, една благословена от Небето земя, където животът е мирен, ненарушаван от престъпления, и където от изворите бликат мед и масло. Тази земя е отделена от всичко останало, защото я брани реката Самбатион, която е толкова широка, че и стрелата на най-мощния лък едва я прехвърля, но в нея няма вода, а бясно се търкалят само пясък и камъни, издавайки шум, така ужасяващ, че се чува на половин ден път, и тази мъртва материя се движи толкова бързо, че който иска да прекоси реката, бива повлечен от нея и премазан. Това каменно течение спира само при настъпването на шабат и само на шабат може да бъде преминато, но никой син на Израил не бива да нарушава почивката на шабат.

— Но християните могат, нали? — запитал Абдул.

— Не, защото на шабат една огнена ограда прави бреговете на реката недостъпни.

— Тогава как е успял този Елдад да стигне до Африка? — запитал Поета.

— Това не зная, но кой съм аз, че да обсъждам волята на Бога, да се свети вовеки името Му? Хора, дето сте със слаба вяра, та Елдад може да е бил пренесен от някой ангел! Въпросът за нашите равини, които веднага започнали да водят спорове по този разказ, бил по-скоро друг: ако десетте пръснати племена са живели според Божия закон, техните закони би трябвало да бъдат еднакви със законите на Израил, докато според разказа на Елдад били различни.

— Но ако това, за което е говорил Елдад, е било царството на отец Йоан — казал Баудолино, — тогава техните закони би трябвало наистина да са били различни от вашите, но подобни на нашите, макар и по-добри!

— Тъкмо това е, което ни отличава от вас, гоите — отвърнал раби Соломон. — Вие сте свободни да прилагате вашия закон и сте го опорочили, затова търсите едно място, където той още да се спазва. Ние сме опазили непокътнат нашия Закон, но нямаме свободата да го следваме. Все пак трябва да знаете, че и моето желание би било да намеря това царство, защото навярно там нашите десет пръснати племена и неверниците живеят в мир и разбирателство, като всеки е свободен да следва своя закон, и самото съществувание на това чудесно царство би било пример за всички синове на Всевишния, да се свети името Му вовеки. И освен това ще ви кажа, че бих искал да открия това царство и по друга причина. От това, което твърди Елдад, там се говорел още Свещеният език, първичният език, който Всевишният, вовеки да се свети името Му, е дал на Адам и който се е разпилял при строежа на Вавилонската кула.

— Каква лудост! — възкликнал Абдул. — Майка ми винаги ми е казвала, че езикът на Адам бил възстановен на нейния остров и бил гаелският език, състоящ се от девет части на речта, толкова, колкото били деветте материала, от които била изградена Вавилонската кула, глина и вода, вълна и кръв, дърво и вар, смола, лен и катран… Гаелският език бил създаден от седемдесет и двамината мъдреци от школата на Фений, които използвали частици от всичките седемдесет и два говора, родени след объркването на езиците, и затова гаелският съдържа най-доброто от всеки говор и като Адамовия език има същата форма на мирозданието, тъй че всяко име в него изразява същината на това, което означава.

Раби Соломон се усмихнал снизходително.