Баудолино

Била ужасна нощ. Одеждите били открити, намерили дори нещо подобно на три тиари, но проблемът бил как да се разсъблекат мумиите. Ако лицата им били още като на живи хора, то телата им — с изключение на ръцете абсолютно изсушени — приличали на плетеници от лозови пръчки и слама, които се разпадали при всеки опит да бъдат отделени от дрехите.

— Няма значение — казал Райналд. — Все едно като пристигнат в Кьолн, никой повече няма да отваря кивота. Нанижете ги там на някакви колчета, на нещо, което да ги държи изпънати, както правят с плашилата. Все пак с дължимото уважение, разбира се.

— Иисусе Христе — заоплаквал се Поета, — дори като мъртвопиян не съм си представял, че ще набучвам тримата влъхви откъм задника.

— Мълчи и ги обличай — смъмрил го Баудолино. — Правим го за прослава на империята.

Поета продължил да бълва ужасяващи псувни, но влъхвите вече заприличвали на кардинали от Светата римска църква.

На следния ден Баудолино тръгнал на път. В Париж Абдул, който знаел много за източните неща, го свързал с един каноник от Сен Виктор, който знаел дори повече и от него.

— Е, влъхвите! — казал той. — Традицията ги споменава непрекъснато и мнозина отци на Църквата са говорили за тях, но три от евангелията ги премълчават; и цитатите от Исая и от други пророци май ги споменават, но не е сигурно: някои ги тълкуват така, сякаш говорят за влъхвите, но може да говорят за друго. Кои са били, как са се казвали всъщност? Едни казват Хормидз от Селевкия, цар на Персия, Яздегард, цар на Саба и Пероз, цар на Себа; други ги наричат Хор, Басандер, Карундас. Но според трети — автори, заслужаващи пълно доверие, — се казвали Мелкон, Гаспар и Балтазар или Мелко, Каспаре и Фадицард. Или още Магалат, Галгалат и Сарацин. А може би Апелиус, Амерус и Дамаскус…

— Апелиус и Дамаскус звучат много красиво, напомнят за далечни земи — обадил се Абдул със зареян в празното поглед.

— А защо не Карундас? — запитал Баудолино. — Не трябва да търсим три имена, които допадат на теб, а трите им истински имена.

Каноникът продължил:

— Аз бих бил склонен да приема Битизареа, Мелихиор и Гатасфа, първият бил цар на Годолия и Саба, вторият — на Нубия и Арабия, третият — на Тарсис и остров Егризеула. Дали са се познавали преди да предприемат пътешествието? Не, срещнали са се в Йерусалим и по чудо са се разпознали. Но други казват, че били мъдреци и живеели в планината Виктория, или Монте Ваус, от върха на която наблюдавали небето в очакване да им даде знак, и че след посещението при Иисус се били върнали пак на тази планина, а по-късно се присъединили към апостол Тома, за да покръстват народа на Индиите, само че не били трима, а дванайсет.

— Дванайсет влъхви? Не са ли множко?

— Казва го и Йоан Златоуст. Според други се наричали Црвндд, Хврмцд, Австсп, Арск, Црвнд, Арихв, Артсист, Астнбвцн, Мхрвнк, Ахсрс, Нсрдих и Мрвдк. Но трябва да сте предпазливи, защото Ориген казва, че били трима като синовете на Ной, и трима като Индиите, от които произлизали.

Влъхвите може да са били и дванайсет — казал си Баудолино, но в Милано били намерили трима и върху тримата трябвало да се изгради една приемлива история.

— Да кажем, че са се наричали Балтазар, Мелхиор и Гаспар, понеже тези имена ми се струват по-лесни за изговаряне, отколкото прекрасните кихавици, които нашият почитаем учител току-що изброи. Но проблемът е как са се озовали в Милано.

— Не мисля, че това е проблем — казал каноникът, — щом са пристигнали там. Аз съм убеден, че техният гроб е бил открит в планината Виктория от царица Елена, майката на Константин. Една жена, която е успяла да открие Истинския кръст, би била способна да открие и истинските влъхви. И именно Елена е отнесла телата им в Константинопол, в „Света София“.

— Е, не, при това положение императорът на Изтока ще ни пита как са му ги взели — обадил се Абдул.

— Не се безпокой — казал каноникът. — Ако са намерени в базиликата „Свети Евсторгий“, явно са били занесени там от този свят човек, който е тръгнал от Византия, за да поеме епископския сан в Милано по време на василевса Маврикий, много преди да зацарува у нас Карл Велики. Евсторгий не е могъл да открадне влъхвите, следователно ги е получил в дар от василевса на Източната империя.

С тази така добре построена история Баудолино се явил в края на годината при Райналд, като не забравил да му припомни, че според Отон влъхвите вероятно са били предците на отец Йоан и тъкмо те са му дали върховно достойнство и свещенически права. Оттук и властта на отец Йоан над трите Индий или поне над една от тях.

Райналд съвсем бил забравил тези думи на Отон, но като чул да се споменава за един свещеник, който управлявал цяла държава, сиреч за още един цар със свещенически функции, върховен духовник и монарх едновременно, бил вече убеден, че е поставил на тясно Александър III: влъхвите — царе и свещенослужители; отец Йоан — светски и духовен глава, какъв съвършен образ, каква алегория, какво пророчество, предсказание, знамение в подкрепа на това имперско достойнство, което той стъпка по стъпка подготвял за личността на Фридрих!