Баудолино

— Моята история е още много дълга — каза Баудолино. — Така или иначе, аз идвам с вас. Тук, в Константинопол, нямам какво повече да правя, всяко кътче ми носи неприятни спомени. Ти, господин Никита, се превърна в мой жив пергамент, върху който пиша толкова отдавна забравени неща, почти сякаш ръката ми се движи сама. Мисля, че който разказва истории, винаги трябва да има някой, на когото да ги разказва, само така може да ги разказва и на себе си. Спомняш ли си, когато писах писмата на императрицата? Тя не можеше да ги прочете и ако извърших глупостта да ги прочета на моите приятели, то е защото иначе писмата ми нямаше да имат смисъл. Но после, когато с императрицата настъпи онзи момент на целувката, тази целувка не можех да я разкажа никому и дълги години криех спомена за нея в себе си, от време на време вкусвах от него, като че ли беше твоето вино с меда, и понякога усещах и горчивината му на езика си. Едва когато можах да ти го разкажа, се почувствах свободен.

— А защо на мен можа да ми го разкажеш?

— Защото сега, когато ти го разказвам, всички, които участват в моята история, вече ги няма. Останах единствен аз. Идвам с теб в Селимврия.

Едва съвзел се от раните, получени в Леняно, Фридрих извикал Баудолино и императорския канцлер Кристиан де Бух. Ако щели да взимат на сериозно писмото на отец Йоан, било добре да се започне веднага. Кристиан прочел пергамента, който Баудолино му показал, и като опитен канцлер направил няколко бележки. Почеркът преди всичко му се струвал неподходящ за една канцелария. Това писмо трябвало да обиколи папския двор, дворовете на Франция и Англия, да достигне до византийския василевс, и следователно трябвало да бъде изготвено като всички важни документи в целия християнски свят. После казал, че било необходимо време, за да се подготвят печати, които да приличат на печати. Ако искали да направят нещо сериозно, трябвало да се действа спокойно.

Как да бъдат запознати с писмото другите канцеларии? Ако го пратела императорската канцелария, щяло да изглежда неправдоподобно. Хубава работа! Отец Йоан ти пише лично, за да те покани в своята далечна страна, за която никой не е чувал, а ти му разпространяваш писмото lippis et tonsoribus34, така че някой да отиде там преди теб? Слухове за писмото, разбира се, трябвало да тръгнат, не само за да узаконят един бъдещ поход, но главно за да се слиса целият християнски свят — но те трябвало да се процедят постепенно, като че ли се разкривала една най-дълбока тайна.

Баудолино предложил да използват неговите приятели. Те щели да са извън подозрение, учени с дипломи на парижкия studium, а не хора на Фридрих. Абдул можел да пренесе тайно писмото до Светите земи, Борон — в Англия, Киот — във Франция, а раби Соломон можел да го изпрати на юдеите, които живеели във Византийската империя.

Така през следващите месеци били заети с различни задачи и Баудолино се оказал организатор на един scriptoriura, в който работели всички негови стари другари. Фридрих непрекъснато питал за новини. Поискал да се каже малко повече за даряването на Градала. Баудолино му обяснил причините, поради които въпросът още не трябвало да се уточнява, но си дал сметка, че този символ, съчетаващ светската и духовната власт, е завладял ума на императора.

Докато разисквали тези въпроси, на главата на Фридрих се стоварили нови грижи. Трябвало вече да се откаже от съглашението с папа Александър III. Тъй като така и така останалият християнски свят не взимал на сериозно неговите антипапи, императорът трябвало да се съгласи да го почете и да го признае за единствен и истинен римски първосвещеник — и това не било малко, — но в замяна папата трябвало най-сетне да лиши от всякаква подкрепа ломбардските градове — а това било много. Фридрих и Кристиян се запитали дали си струвало, докато предпазливо се плетели сложни комбинации, да предизвикват папата, подновявайки въпроса за сливането на sacerdotium и imperiura? Баудолино излизал от кожата си заради този бавеж, но не можел да протестира.

Нещо повече, Фридрих го отклонил от кроежите му, като през април 1177 година го изпратил във Венеция с извънредно деликатната задача да организира по най-дипломатичен начин разните формалности около срещата между папата и императора, която трябвало да се състои през юли. Церемонията на сдобряването трябвало да бъде изпипана в най-малки подробности, така че никакви случайности да не могат усложнят хода й.

— По-конкретно Кристиан беше разтревожен да не би вашият василевс да поиска да предизвика някоя безредица, за да провали срещата. Навярно знаеш, че от дълго време Мануил Комнин заговорничеше с папата и без съмнение този договор между Александър и Фридрих би объркал плановете му.